— Не е зле да прегледаш дисковете с материала, заснет на мястото на престъплението. Помня как беше подреден килерът. Впечатли ме с това, че някой може да притежава толкова много дрехи и да ги поддържа в такъв ред. Той се е върнал.
— Върнал се е на местопрестъплението? — Гласът на Уитни прозвуча сухо.
— Понякога и изтърканите фрази отразяват действителността. А и още нещо. Тя съхраняваше скъпите си бижута в едно чекмедже с преградки. В едната пръстените, гривните — в друга и т.н. Когато ги прегледах, намерих оплетени верижки.
— Криминалистите…
— Сър, прегледах след криминалистите. Сигурна съм, че е бил там. — Ив потисна чувството на безсилие и си напомни, че Уитни е предпазлив човек. За администраторите това беше задължително. — Минал е през охранителната система и е влязъл. Търсил е нещо — нещо, което е забравил. Нещо, което е знаел, че тя е имала. Нещо, което ние сме пропуснали.
— Искаш ли мястото отново да бъде претърсено?
— Искам. Искам също Фийни отново да разгледа файловете на Шарън. В тях има нещо и то твърде много засяга убиеца, за да реши да рискува и да се върне.
— Ще дам съгласието си. Това няма да се хареса на шефа. — За миг командирът замълча. После, сякаш си бе спомнил, че тази линия е напълно сигурна, той изсумтя: — Да върви по дяволите шефът. Бива си те, Далас.
— Благодаря… — Но още преди да свърши с благодарностите, той бе изключил връзката.
Втората от шестте, помисли си тя, и в уединението на колата потрепери не само от студ. Животът на още четири души беше в ръцете й.
След като пристигна в гаража, тя се закле, че на другия ден ще се обади на проклетия механик. Ако повредата се окажеше същата, която тя смяташе, в такъв случай колата й щеше да остане при него за седмица, докато открие повредения чип в управлението на нагревателя. Идеята да изпише куп докладни, за да поиска да й сменят колата от отдела, беше твърде обезсърчителна, за да се замисля над нея.
Освен това тя беше свикнала с всичките капризи на тази, която караше. Публична тайна беше, че униформените прибираха най-добрите превозни средства земя-въздух. Детективите трябваше да се задоволяват с боклуците.
Щеше да се наложи да разчита на обществения транспорт, или да отмъкне някоя кола от гаража на полицията и после да се разправя с бюрократите. Все още намръщена заради предстоящата разправия, тя си напомни, че трябва да се свърже с Фийни лично, за да отдели една седмица за проверка на охранителните дискове в „Горъм“. Изкачи се с асансьора до своя етаж. Едва бе отключила вратата си, когато ръката й вече беше върху оръжието й.
Тишината в апартамента й се стори подозрителна. Инстинктивно усети, че не е сама. Усети, че кожата й настръхва, и с извадено оръжие обходи с поглед помещението, движейки се плавно наляво, после — надясно.
В полумрака на стаята сенките не помръдваха, не се долавяше никакъв шум. Изведнъж усети раздвижване, което накара напрегнатите й мускули да се стегнат, пръстът върху спусъка се приготви за стрелба.
— Отлични рефлекси, лейтенант! — Рурк стана от стола, на който се бе изтегнал. И откъдето я бе наблюдавал. — Изключително добри са и мога да бъда напълно спокоен, че това, което държиш в ръцете си, няма да го използваш срещу мен.
Можеше и да го направи. Малко да го поразтърси. Това щеше да изтрие онази самодоволна усмивка от лицето му. Но всяка стрелба с оръжието водеше до куп писмена работа, с която не й се занимаваше единствено заради отмъщението.
— Какво, по дяволите, правиш тук?
— Чакам те. — Очите му гледаха право в нейните и той вдигна ръце. — Аз не съм въоръжен. Нямам нищо против да провериш, ако не вярваш на думата ми.
Съвсем бавно и някак с неохота тя прибра оръжието си.
— Сигурно имаш цяла армия от скъпоплатени и хитри адвокати, Рурк, които ще те оправдаят още преди да съм свършила с обвинението. Но защо ли да не си създам малко проблеми и да те хвърля в пандиза за няколко часа?
Рурк се чудеше дали пък нещо не е превъртял, та му доставяше удоволствие безцеремонността, с която тя му говореше.
— Това няма да доведе до нищо. А и ти си изморена, Ив. Защо не седнеш?
— Безсмислено е да питам как си влязъл, нали? — Кипеше от гняв и си мислеше какво удовлетворение би изпитала, ако можеше да щракне белезниците върху елегантните му китки. — Сградата е твоя и това дава отговор на въпроса.