— Извършено е хладнокръвно — промърмори Фийни.
— Той е хладнокръвен. След това оправя чаршафите. Виждаш ли как добре са опънати? Нагласява я, разтваря краката и ръцете й, та у никого да не остане съмнение как си е изкарвала хляба. Прави го внимателно, изчислява всичко така, че да е разположена перфектно — в центъра на леглото, ръцете и краката разтворени под еднакъв ъгъл. Не изключва движението на леглото, защото това е част от шоуто. Оставя оръжието, тъй като държи веднага да разберем, че не е обикновен човек, а човек с его. Не иска да губи време, докато тялото бъде открито случайно. Иска го сега. Удовлетворение на мига.
— Тя е имала разрешително за работа както с мъже, така и с жени — изтъкна Фийни, но Ив поклати глава.
— Това не е извършено от жена. Една жена не би я оставила така, че да изглежда едновременно и красива, и вулгарна. Не, мисля, че не е жена. Нека да видим какво можем да открием. Погледна ли в компютъра й?
— Не. Този случай е твой, Далас. Възложено ми е само да помагам.
— Виж дали можеш да получиш достъп до файловете с клиентите й. — Ив отиде до тоалетката и започна внимателно да проверява из чекмеджетата.
Вкус към скъпото, помисли си тя. Имаше няколко неща от истинска коприна, от онази, която по никакъв начин не може да бъде сбъркана. Парфюмът върху тоалетката беше първокласен, а след като го помириса, установи, че ухае на скъпо платена любов.
Чекмеджетата бяха педантично подредени, бельото — сгънато старателно, пуловерите — наредени по цвят и материя. Същото беше и в гардероба.
Очевидно жертвата се е отнасяла с любов към дрехите, имала е вкус към най-доброто и е била грижлива към онова, което е притежавала.
А беше умряла гола.
— Водила си е добри записки — провикна се Фийни. — Всичко е тук. Списъкът с клиентите й, срещите — включително задължителните месечни здравни изследвания и седмичното посещение в козметичния салон. Използвала е клиниката „Трайдънт“ за първото и „Парадайс“ за второто.
— И двете се славят като отлични заведения — всяко в своята област. Една моя приятелка спестява цяла година, за да отиде в „Парадайс“. Всякакви ги има.
— Сестрата на жена ми отиде там за двайсет и петия си рожден ден. Това й струваше горе-долу колкото сватбата на детето ми. Ей, намерих списъка с адресите.
— Добре. Сега изкопирай всичко! — Когато той подсвирна тихичко, тя се обърна и хвърли поглед през рамо към малкото компютърно тефтерче с позлатени краища. — Какво има?
— Има имена на много влиятелни личности. От политиката и шоубизнеса — пари, пари, пари. Интересно, нашето момиче има частния номер на Рурк.
— Кой Рурк?
— Само Рурк, доколкото ми е известно. Там се въртят големи пари. Той е от онези, дето лайно да пипнат, на златни кюлчета става. Време е да започнеш да четеш и нещо друго освен спортната страница, Далас.
— Глупости говориш. Аз изчитам всички заглавия.
— Рурк е винаги на първа страница — обясни й Фийни търпеливо. — Той притежава една от най-прекрасните художествени колекции в света. Предмети на изкуството и антики — продължи той, а Ив зацъка с език и се обърна към него. — Освен това притежава лиценз за колекциониране на оръжие, а мълвата твърди, че знае и как да го използва.
— Ще трябва да се срещна с него.
— Трябва да си голяма късметлийка, за да припариш на километър от него.
— Че аз съм си късметлийка — Ив отиде до тялото и пъхна ръка под чаршафите.
— Човекът има влиятелни приятели, Далас. Дори клюката да го свързва с това, не можеш да предприемеш каквото и да било, ако не разполагаш с нещо сигурно.
— Фийни, знаеш, че няма смисъл да ми ги говориш тия. — Но тъкмо да се усмихне, пръстите й усетиха нещо между студената плът и напоените с кръв чаршафи. — Под нея има нещо. — Ив повдигна внимателно едното рамо и пръстите й заопипваха по-свободно.
— Плик — промърмори тя. — Запечатан. — Отвори го, бръсна едно петно от кръв, докато успя да прочете:
ПЪРВАТА ОТ ШЕСТТЕ
— Изглежда е писано на ръка — каза тя на Фийни и протегна листа към него. — Нашият човек е повече от хитър, повече от арогантен. А и не е приключил още.
До края на деня Ив свърши онова, което обикновено бе работа на редовите полицаи. Лично проведе интервюта със съседите на жертвата, записа свидетелските им показания и впечатления.
Докато се мотаеше из града, успя да изяде един сандвич. След прекараната на крак нощ и последвалата я лудешка сутрин нищо чудно, че регистраторката в „Парадайс“ я изгледа като извадена от боклукчийска кофа.