Ив все още скърцаше със зъби след кратката среща с Уитни, когато се озова пред кабинета на Деблас в новата сграда на Сената в Източен Вашингтон.
След като ги идентифицираха, двамата с Фийни минаха през скенера и според новия закон за федералната собственост от 2022 г. бяха задължени да предадат оръжието си.
— Сякаш сме тръгнали да го убиваме — измърмори Фийни, докато крачеха с охраната по килима в червено, бяло и синьо.
— Не бих имала нищо против да поразмърдам тези тук.
— Обградена от костюми и блестящи обувки, Ив чакаше отпуснато да завърши проверката на вътрешната камера пред кабинета на сенатора.
— Ако искаш моето мнение, Източен Вашингтон е обхванат от параноя след терористичното нападение. — Фийни се изхили подигравателно в камерата. — Пострадаха десетина законодатели и те никога няма да го забравят.
Вратата се отвори и Рокман, изпънат като войник, с костюм на тънко като игла райе, им кимна.
— Отдавнашните спомени са предимство в политиката, капитан Фийни. Лейтенант Далас — добави той и кимна повторно, — ценим високо вашата бързина.
— Нямах представа, че сенаторът и моят началник са толкова близки — каза Ив, когато влязоха вътре. — Нито че и двамата така щедро прахосват парите на данъкоплатците.
— Може би и двамата считат правосъдието за безценно. — Рокман направи жест към проблясващото бюро от черешово дърво, което сигурно струваше цяло състояние. Зад него стоеше Деблас.
Според Ив промяната на температурата в страната — беше твърде хладно според нея, — както и отмяната на законопроекта за два мандата му се бяха отразили благотворно. По сегашния закон един политик можеше да запази мястото си до края на живота си. Единственото, което трябваше да направи, бе да склони избирателите да гласуват за него.
Деблас очевидно се чувстваше като у дома си. Неговият облицован с ламперия кабинет беше притихнал като катедрала с благоговейната атмосфера, създавана от всеки един предмет, с бюрото, прилично на олтар, и местата за посетители, внушаващи същото раболепие, както и запазените столове в църквата.
— Седнете — сърдито ги подкани Деблас и сплете едрите си ръце върху бюрото. — Последните ми сведения са, че не сте напреднали много със залавянето на чудовището, което уби моята внучка. Май тъпчете на едно място. — Тъмните вежди бяха надвиснали над очите му. — Трудно ми е да разбера това, като имам предвид ресурсите на полицейския отдел в Ню Йорк.
— Сенаторе. — Кратките инструкции на командира Уитни се въртяха в главата на Ив: бъди тактична, дръж се учтиво и не му казвай нищо, което той не знае. — Използваме тези ресурси, за да разследваме и събираме доказателства. Макар отделът да не е готов да извърши арест в момента, прави се всичко възможно, за да бъде изправен пред правосъдието убиецът на вашата внучка. Нейният случай е най-важната ми задача и имате думата ми, че ще остане такава до окончателното й приключване.
Сенаторът изслуша кратката реч с подчертан интерес. След това се наведе напред.
— В този проклет бизнес съм от толкова години, колкото е два пъти възрастта ви, лейтенант. Затова не си играйте с мен. Не разполагате с нищо.
По дяволите тактичността, реши Ив в същия миг.
— Това, сенатор Деблас, е едно сложно и деликатно разследване. Сложно — като се има предвид характерът на престъплението, деликатно — заради произхода на жертвата. Това, че аз съм най-подходящата за водене на разследването, е решение на командира ми. Вие имате право да го оспорите. Но да ме карате да се откъсвам от работата си, за да дойда тук и да защитавам пред вас онова, което върша, е губене на време. На моето време. — Тя се изправи. — Нямам да ви съобщя нищо ново.
Фийни също се изправи почтително.
— Сигурен съм, че разбирате, сенаторе: деликатността на подобно разследване обикновено означава бавно напредване. Трудно е да ви молим да проявите обективност, когато става дума за внучката ви, но ние с лейтенант Далас нямаме друг избор, освен да бъдем обективни.
Деблас махна към тях с нетърпелив жест да седнат.
— Очевидно чувствата ми се намесват. Шарън беше важна част от моя живот. Каквато и да е станала, колкото и да съм бил разочарован от избора й, тя беше моя кръв и плът. — Той пое въздух дълбоко и въздъхна. — Аз няма да се задоволя с частична информация.
— Не мога да ви предоставя нищо друго — повтори Ив.
— Можете поне да ми кажете за проститутката, която е била убита преди две нощи. — Очите му се стрелнаха към Рокман.
— Лола Стар — отговори той.
— Предполагам, че източниците, от които черпите информация за Лола Стар, са също толкова изчерпателни, колкото и нашите. — Ив предпочете да говори направо на Рокман. — Е, да, смятаме, че има връзка между двете убийства.