Все още имаше свободни места, които се предлагаха за продан, стига човек да разполага с необходимите пари или престиж. Елизабет Баристър и Ричард Деблас имаха и двете. Техният дом беше на два етажа — поразително красива сграда от розови тухли, разположена на склона на един горист хълм.
Девствено чистият сняг бе застлал просторната ливада и бе отрупал голите клони на черешите с хермелинова наметка. Портата с електронна защита беше една красива симфония от метални орнаменти, ала колкото и изящна да беше, не можеше да спре крадците.
Тя се наведе през прозореца на таксито и насочи значката си към скенера.
— Лейтенант Далас, Нюйоркско полицейско управление.
— Не сте вписана в списъкът на посетителите, лейтенант Далас.
— Отговарям за случая Деблас. Имам няколко въпроса към госпожа Баристър или господин Ричард Деблас.
Настъпи пауза. Ив потрепери от студ.
— Моля, излезте от таксито, лейтенант Далас, и се приближете до скенера, за по-нататъшна идентификация.
— Тук май не пускат лесно — подхвърли таксиметровият шофьор. Ив само вдигна рамене и се подчини.
— Идентификацията потвърдена. Освободете транспорта си, лейтенант Далас. Ще ви посрещнат на вратата.
— Чух, че дъщерята била накълцана на парчета в Ню Йорк — каза шофьорът, докато Ив плащаше сметката. — Ония не си поплюват. Искате ли да ви изчакам настрани?
— Не, благодаря. Но ще помоля за номера ви, за да се обадя, преди да тръгна.
Като вдигна леко ръка за поздрав, шофьорът бързо се понесе напред. Носът на Ив съвсем замръзна, докато й отворят желязната порта.
— Заповядайте, влезте в колата — покани я компютърът. — Ще бъдете отведена в къщата и госпожа Баристър ще се срещне с вас.
— Страхотно! — Ив се качи в очакваща я самоходна кола, която я отведе безшумно до входните стъпала на тухлената къща. След миг вратата се отвори.
Или слугите носеха униформени черни костюми, или къщата бе все още в траур. Ив бе въведена във вестибюла.
Докато домът на Рурк говореше за пари, този тук говореше за стари пари. Килимите бяха дебели, стените — облепени в копринени тапети. От широките прозорци се откриваше възхитителна гледка към стелещите се хълмове и падащия сняг. И към самотата, помисли си Ив. Архитектът трябва да е усетил, че обитателите на този дом предпочитаха да се считат за самотници.
— Лейтенант Далас — изправи се Елизабет. Имаше някаква нервност в предпазливите й движения и в изправената стойка, а в помръкналите й очи Ив видя стаена мъка.
— Благодаря, че ми отделихте от времето си, госпожо Баристър.
— Съпругът ми има важна среща. Ако се налага, ще го прекъсна.
— Мисля, че не е необходимо.
— Дошли сте за Шарън.
— Да.
— Заповядайте, седнете. — Елизабет посочи с ръка към един тапициран в кремаво стол. — Мога ли да ви предложа нещо?
— Не, благодаря. Ще се опитам да не ви задържам много. Не зная каква част от доклада ми сте прочели…
— Целия — прекъсна я Елизабет, — струва ми се. Изглежда доста пълен. Като адвокат разбирам, че случаят е много заплетен. Дано успеете да заловите убиеца.
— Това е и нашето желание. — Игра на нерви, реши Ив, като наблюдаваше начина, по който дългите грациозни пръсти на Елизабет се свиваха и разпускаха. — Моментът е много тежък за вас.
— Тя беше единственото ми дете — каза Елизабет просто. — Ние със съпруга ми сме защитници на теорията за регулиране на населението. Двама родители — каза тя с лека усмивка, — едно дете. Имате ли да ми кажете нещо ново?
— Още не. Професията на дъщеря ви, госпожо Баристър. Това доведе ли до търкания в семейството ви?
С бавни, отмерени движения Елизабет приглади дългата до глезените пола на костюма.
— Това не беше професията, която съм си мечтала да избере дъщеря ми. Това, разбира се, беше нейно лично решение.
— Вашият свекър трябва да се е противопоставил. Разбира се, по политически причини.
— Вижданията на сенатора по въпросите на сексуалното законодателство са добре известни. Като лидер на Консервативната партия той, разбира се, работи за промяната на голяма част от сега съществуващите закони, които засягат онова, което е добило популярност като „Проблеми на нравствеността“.
— Вие споделяте ли неговите възгледи?
— Не, макар че не виждам каква връзка има това.
Ив вдигна глава. О, значи по този въпрос е имало търкания, добре.
— Дъщеря ви вероятно е била убита от някой клиент или личен приятел. Но ако вие не сте одобрявали начина й на живот, тя едва ли е споделяла с вас професионалните си и лични познанства.