Очите на Елизабет се разшириха, но тя бързо се успокои.
— Ще кажа, че правите една изключително погрешна стъпка.
— Защото Рурк не е способен да извърши убийство ли?
— Не, не бих казала това. — Макар и само за миг, тя изпита облекчение. — Истината е, че не е способен на неразумни действия. Той може да убие съвсем хладнокръвно, но никога беззащитен човек. Той може да убие — не бих се изненадала, ако го е правил. Но не би направил онова, което бе направено с Шарън. Не, не и Рурк. Никога!
— Не — повтори Ричард след нея, като ехо, и ръката му отново потърси нейната. — Не и Рурк.
Не и Рурк, помисли си Ив, когато отново се озова в таксито на път за метрото. Защо, по дяволите, той не й бе казал, че се е запознал с Шарън, за да направи услуга на майка й?
Изнудване. Тя някак не го виждаше жертва на изнудване. Той не бил дал пукната пара за онова, което се говори за него. Но съществуването на дневник променяше нещата и правеше изнудването един нов и интригуващ мотив.
Какво точно беше записала Шарън и за кого? И къде, дявол да го вземе, бяха тези дневници?
Глава девета
— Лесно се отървах от опашката си — каза Фийни, докато ровеше из онова, което минаваше за закуска в кафенето на полицейската централа. — Видях го, че се бе лепнал за мен. Оглеждаше се за теб, но имаше страшно много хора. Качих се на проклетия самолет. — Фийни изгълта наведнъж претоплените яйца с чаша черно кафе, без да му мигне окото. — И той се качи, но седна в първа класа. Чак като слязохме, разбра, че те няма. — Фийни размаха вилицата си. — Видя се в чудо. Хукна да се обажда по телефона. Залепих се зад него и го проследих до хотел „Риджънт“. В „Риджънт“ обаче ми отказаха информация. Покажеш ли им значката, гледат как само да се отърват от теб.
— И ти тактично им обясни за гражданския им дълг.
— Точно така. — Фийни пъхна празната чиния в прореза на рециклиращото устройство, смачка празната чаша с ръка и я запрати след нея. — Той се обади на няколко места — до Източен Вашингтон, до Вирджиния. После и тук — на шефа.
— Глупости!
— Слушай какво ти говоря. Няма съмнение, че шефът Симпсън работи за Деблас. Чудиш се какво по-точно ли?
Преди Ив да успее да си отвори устата, пейджърът й изпиука. Тя го извади и отговори на повикването на командира си.
— Далас в залата за проверка. След двайсет минути.
— Сър, имам среща с един агент във връзка с Колби в един часа.
— Направи промяна — гласът му бе равен. — Не забравяй, след двайсет минути.
Далас бавно върна на място пейджъра.
— Мисля, че се сещам какъв е проблемът.
— Май Деблас проявява личен интерес към теб. — Фийни се взря в лицето й. Нямаше ченге в полицията, което да не презира проверките. — Ще се справиш ли?
— Разбира се. Това ще ми отнеме почти целия ден, Фийни. Направи ми една услуга. Поразходи се из банките в Манхатън. Трябва да разбера дали Шарън Деблас е имала сейф. Ако не откриеш нищо там, намини и към другите райони.
— Дадено!
Отделението за проверки беше насечено от дълги коридори, някои от тях остъклени, други боядисани в бледо-зелено, което трябваше да действа успокояващо. Докторите и техниците бяха облечени в бяло. Цветът на невинността и, разбира се, на силата. Когато Ив мина през първата поредица от врати с армирано стъкло, компютърът учтиво й нареди да предаде оръжието си. Извади го от кобура, постави го на подноса и проследи с поглед как то се плъзна нанякъде.
Почувства се гола още преди да я бяха насочили към залата за проверки 1-С, където й наредиха да се съблече.
Тя положи дрехите си върху специално поставената за целта пейка и се опита да не мисли за техниците, които я наблюдаваха на мониторите си или за машините с техните гадни, тихи и бездушни премигващи светлинки.
Физическият преглед не я притесняваше. Единственото, което трябваше да прави, беше да стои в центъра на означения периметър и да наблюдава как светлините потрепват и проблясват, докато изследваха вътрешните й органи и костите.
След това й разрешиха да облече един, син гащеризон и да седне, а в това време някаква машина се въртеше и изследваше очите и ушите й. Друга машина се измъкна от стената и проведе стандартен тест за рефлексите й. Един техник влезе и взе кръвна проба.
„Моля, излезте през вратата с надпис Проверки 2-С. Фаза едно — приключена, лейтенант Ив Далас.“
В съседната стая на Ив трябваше да легне върху тапицирана маса за сканиране на мозъка. По улиците не биваше да се разхождат полицаи с тумор на мозъка и да стрелят напосоки, помисли си тя уморено.