В приемната на най-луксозния фитнес салон в града, под звуците на лека музика и разцъфнали палми, се лееха водопади. На клиентите, изтегнати в удобни столове и канапета, им сервираха истинско кафе и газирана вода или шампанско в елегантни чаши. Слушалки и дискове със съдържанието на последните модни списания се раздаваха при поискване.
Регистраторката имаше великолепен бюст — доказателство за възможностите, които салонът предлагаше за извайване на съвършени фигури. Беше облечена в къса, тясна рокля в червено — цвета на салона, — а смолисточерната й коса бе вдигната в прическа, която имитираше навити на кълбо змии.
Ив се отпусна и въздъхна блажено.
— Съжалявам — каза жената с леко променен глас, безстрастен като образа на компютъра. — Обслужваме само след записване.
— Не се безпокойте — Ив се усмихна и почти съжали, че прекършва тази надменност. Почти. — Това може би ще мине за записан час. — И тя протегна полицейската си значка. — Кой работи с Шарън Деблас?
Ужасените очи на регистраторката обиколиха чакалнята.
— Нуждите на нашите клиенти са строго поверителни.
— Убедена съм, че е така. — Като се забавляваше, Ив се наведе съучастнически към извития във формата на дъга плот. — Мога да говоря любезно и тихо, както сега, и да се разберем бързо, нали, Денис? — И тя хвърли поглед към малката табелка с името върху гърдите на жената. — Мога обаче и да повиша тон, така че всички да разберат. Ако първото предложение ти харесва повече, отведи ме в някоя тиха стая, където няма да безпокоим клиентите, и ми изпрати козметика на Шарън Деблас. Или както там го наричате.
— Консултант — каза Денис тихо. — Последвайте ме, ако обичате.
— С удоволствие.
Това беше самата истина.
Като изключим филмите и видеото, Ив никога не беше виждала на живо такова нещо. Килимът беше като червен пух, който гали ходилата ти. От тавана висяха кристални полилеи и разливаха светлина. Въздухът ухаеше на цветя и разглезена плът.
Въобще не можеше да си представи как прекарва тук часове в масажи и разтривки, но ако трябваше да пропилее толкова време за суетата си, очевидно това беше мястото да го направи.
Регистраторката я заведе в малка стая, където върху едната стена се открояваше холограма на лятна поляна. От тихия звук на птича песен и лекия бриз въздухът изглеждаше свеж и уханен.
— Ще ви помоля да почакате тук.
— Разбира се. — След като вратата се затвори, Ив с въздишка на примирение се отпусна в дебело тапициран стол. Щом се настани, на монитора до нея се появи лице с приятелско изражение, което можеше да принадлежи единствено на някой дроид, и се разтегна в усмивка.
— Добър ден. Добре дошли в „Парадайс“. Нуждите на вашата красота и вашето спокойствие са нашите единствени задължения. Бихте ли желали да се подкрепите с нещо, докато чакате личния си консултант?
— Разбира се. Кафе, черно кафе.
— Добре. Какъв сорт предпочитате? Натиснете „С“ на клавиатурата пред вас, за да разгледате списъка с възможностите, които предлагаме.
Ив сдържа усмивката си и изпълни инструкциите. Следващите две минути прекара в размисъл върху възможностите, а накрая стесни избора си между „Френска Ривиера“ и „Карибска сметана“.
Докато се колебаеше, вратата отново се отвори. Примирена, тя стана и се изправи лице в лице с едно натруфено плашило. Розова риза и тъмносини памучни панталони. Косата му падаше свободно назад и откриваше болезнено слабо лице, което хармонираше с нюанса на панталоните му. Подаде ръка на Ив, леко я стисна и се вгледа в нея с нежен и плах поглед.
— Ужасно съжалявам, полицай. Много съм смутен.
— Искам информация за Шарън Деблас. — Ив отново извади значката си и му я поднесе, за да я разгледа внимателно.
— Да, да, лейтенант Далас. Добре ви разбрах. Трябва да знаете, разбира се, че данните за нашите клиенти са строго поверителни. „Парадайс“ има репутация на дискретно място с отлично качество на предлаганите услуги.
— А вие трябва да знаете, разбира се, че мога да взема заповед, господин…
— О, Себастиан. Просто Себастиан. — Той махна с кльощавата си ръка, на която блестяха множество пръстени. — Не поставям под съмнение вашите права, лейтенант. Но ще бъдете ли добра да ми кажете кои са причините за разследването?
— Провеждам разследване във връзка с убийството на Деблас. — Тя изчака реакцията и мислено отбеляза изумлението, което блесна в очите му, както и пребледняването на лицето. — Останалата информация по случая е строго секретна.
— Убийство! Мили Боже, нашата прекрасна Шарън е мъртва? Трябва да има някаква грешка. — Той се свлече в стола, главата му се отпусна назад, очите му се затвориха. Когато мониторът му предложи нещо освежително, той отново махна с ръка. Проблесна светлина от обсипаните му с бижута пръсти. — Боже, разбира се. Имам нужда от едно бренди, скъпа. Глътка „Тревали“.