— Няма да си намериш с този отрова.
— В тази кръчма изисканото вино и отлежалият скоч не са познати.
Той сложи ръка върху нейната, за да види как тя ще се намръщи и отдръпне.
— Защо не отидем някъде, където са познати?
— Аз съм в отвратително настроение, Рурк. Кажи кога ще ти е удобно да се срещнем и си върви.
— Да се срещнем за какво? — Певицата привлече вниманието му. Той повдигна вежди, докато я наблюдаваше. — Тази певица или е изпаднала в транс, или ти прави някакви знаци.
Ив погледна нататък и поклати глава.
— Приятелка ми е. — Тя кимна, когато Мейвис се захили и й даде знак, че стиска палци. — Въобразява си, че ми е излязъл късметът.
— Така си е. — Рурк вдигна питието и го остави на съседната маса, където алчни ръце се сборичкаха за него. — Току-що спасих живота ти.
— Дявол да го вземе…
— Ако искаш да пийнеш, Ив, поне го направи с нещо, което няма да изгори стомаха ти. — Той прегледа менюто и потрепери. — Тук всичко е боклук. — Той стана и я хвана за ръката. — Хайде.
— Тук ми е добре.
— Надяваш се, че като се понапиеш, ще можеш да си го изкараш на някого, без да се тревожиш за последиците. С мен няма нужда да се напиваш, а аз ще изтърпя и да си го изкараш на мен.
— Защо?
— Защото в очите ти има тъга. И тя се предава на мен. — Ив се изненада от думите му и още преди да се съвземе, той я изправи на крака и я помъкна към вратата.
— Отивам си вкъщи — реши тя.
— Не.
— Слушай, скъпи…
В този миг той я притисна към стената и успя да впие устни в нейните.
— Престани — каза тя и се ядоса, че гласът й бе само като разтреперан шепот.
— Каквото и да си мислиш — започна той, като се мъчеше да си възвърне самообладанието, — понякога имаш нужда от човек до теб. А точно сега съм ти нужен аз. — Къде е колата ти?
Тя посочи надолу към пресечката и му позволи да я поведе натам.
— Какъв ти е проблемът?
— Изглежда, че това си ти. Знаеш ли как изглеждаше? — попита той, и отвори вратата на колата. — Седнала в кръчмата със затворени очи и дълбоки сенки. — Той я настани да седне, после заобиколи колата и сам седна зад кормилото. — Какъв е кодът?
Тя го въведе сама. Когато ключалката беше освободена, той натисна стартера и се отдели от тротоара.
— Опитвах се да се отпусна — каза Ив внимателно.
— Не знаеш как — отвърна й той.
— А ти знаеш.
Той замълча.
— Ще поговорим за това по-късно.
— Сега ми харесва повече. Вчера ходих да се видя с Елизабет Баристър.
— Зная. Студено ти е. Включи отоплението.
— Повредено е. Защо не ми каза, че тя те е помолила да се запознаеш с Шарън, да говориш с нея?
— Защото Бет ме помоли поверително.
— Какви са отношенията ти с Елизабет Баристър?
— Приятели сме. — Рурк я погледна косо. — Имам няколко. Тя и Ричард са сред тях.
— А сенаторът?
— Мразя неговата гадна, надута и лицемерна душица — каза Рурк спокойно. — Ако получи одобрението на партията си да се кандидатира за президент, аз ще вложа всичко, което имам, в кампанията на неговия противник. Та ако ще да е самият дявол.
— Трябва да се научиш да говориш откровено, Рурк — каза тя с едва забележима усмивка. — Знаеше ли, че Шарън си води дневник?
— Това е естествено предположение. Тя беше бизнес дама.
— Не говоря за дневник за ангажиментите. Дневник, личен дневник. Тайни, Рурк. Изнудване.
Той нищо не каза, докато премисляше идеята.
— Значи си открила мотива.
— Това тепърва ще видим. Ти имаш много тайни, Рурк.
Той се позасмя, когато спря пред входа на къщата си.
— Наистина ли си мислиш, че мога да бъда жертва на изнудване, Ив? Че някаква изгубена, жалка жена като Шарън може да изрови информация, която ти не можеш и да я използва срещу мен?
— Не. — Тя го докосна по ръката. — Аз няма да вляза вътре с теб. — Това не можеше да стане.
— Ако те водех за секс, щяхме да правим секс. И двамата го знаем. Ти искаше да ме видиш. Искаше да стреляш с оръжието, което е било използвано за убийството на Шарън и на другата, нали?
Тя леко въздъхна.
— Да.
— Сега имаш възможност.
Вратите се отвориха. Той влезе с колата през тях.
Глава десета
На вратата бе застанал същият иконом с каменното лице. Взе палтото на Ив със същото леко неодобрение.
— Изпратете кафе долу в стаята, моля — нареди Рурк и поведе Ив нагоре по стълбите.
Отново улови ръката й, но Ив реши, че това не е сантиментален жест, а по-скоро желание да я води. Когато стигнаха третия етаж, той набързо прегледа колекцията си, избираше оръжията без суетене или колебание.
Не беше от онези, които купуваха само за да притежават нещо. Той купуваше, за да използва онова, което притежава. Дали си даваше сметка, че това е в негова вреда? Или може би това изобщо не го интересуваше.