Нито едно от оръжията обаче не пасваше така добре на ръката й, както лазерът и все пак тя откри че и двата типа оръжие бяха ефикасни по един примитивен начин.
Пораженията, които нанасяха — разкъсаната плът, рукналата кръв превръщаха смъртта в нещо отвратително.
— Някакви поражения? — попита Рурк.
Макар образите да бяха изчезнали, тя се взираше в стената и в образите, изпълващи съзнанието й.
— Не. Нищо ми няма. Какви рани са? — промълви тя и остави оръжието. — Кой би могъл да се изправи пред подобно нещо — недоумяваше тя, — без да е поне мъничко луд?
— Ти би могла. — Той свали защитните си очила и заглушителите. — Достатъчно. Изкарала си теста. Коствало ти е много, но си го издържала.
Тя внимателно остави заглушителите си до неговите.
— Откъде знаеш?
— Откъде знам, че днес си била на проверка ли? Имам връзки. Как съм разбрал, че това ти е коствало много? — Той взе в ръка брадичката й. — Прочетох го в очите ти — добави тихо той. — Сърцето ти воюва с разума. Именно това те прави толкова добра в професията. И така привлекателна за мен.
— Аз не се опитвам да те привлека. Опитвам се да намеря мъжа, който е използвал оръжията, с които току-що стрелях. Онзи, който го е направил не за да се защити, а за да си достави удоволствие. — Тя погледна право в очите му. — Не си ти, нали?
— Не, не съм.
— Но знаеш нещо.
Той погали леко трапчинката на брадичката й с възглавничката на палеца.
— Не съм сигурен — каза, отиде до масата и наля кафе. — Оръжия от двайсети век, престъпления от двайсети век с мотиви от двайсети век? — Той хвърли поглед към нея. — Това е моето заключение.
— Това е повече от очевидно.
— Кажи ми, лейтенант, можеш ли да се върнеш назад във времето, или силата ти е в настоящето?
Тя сама си бе задавала този въпрос.
— Мисля, че съм достатъчно гъвкава да се справя и с двете.
— Не, не си, но си умна. Който и да е убил Шарън, е бил голям познавач, дори маниак на тема миналото. — Веждите му се вдигнаха присмехулно. — Аз съм запознат с някои неща от миналото и несъмнено изпитвам нежни чувства към тях. Но мания? — и той вдигна небрежно рамене. — Сама ще трябва да решиш.
— Работя по този въпрос.
— Сигурен съм, че е така. Нека използваме старомодните методи — никакви компютри, никакъв технически анализ. Най-напред изучи жертвата. Вярваш, че Шарън е изнудвала. Тя е била сърдита жена, упорита, която е имала нужда от власт. И е искала да бъде обичана.
— Разбрал си това само от две виждания?
— Донякъде оттам. — Той й предложи кафе. — И донякъде от разговорите с хора, които са я познавали. Всички нейни приятели са я смятали за красива, енергична жена, но и доста потайна. Жена, която се е разделила със семейството си и въпреки това често е мислела за него. Обичала е живота и в същото време редовно е изпадала в мрачни настроения. Предполагам, че вече сама си разбрала това.
Ив се раздразни.
— Нямах представа, че се интересуваш от полицейско разследване, Рурк.
— Бет и Ричард са мои приятели. Приемам приятелствата си сериозно. Те скърбят, Ив. И не ми харесва това, че Бет се самообвинява.
Тя си спомни изплашените очи и изпънатите нерви. Въздъхна.
— Добре, приемам това. С кого си говорил?
— Както вече казах, с приятели, с познати, с колеги. — Той остави кафето си настрани, докато Ив отпиваше от нейното, и закрачи. — Не е ли странно колко различни мнения и усещания можеш да откриеш за една жена. Попитай някого и ще разбереш, че е била отмъстителна, пресметлива. Попитай друг и ще ти каже, че е била неспокойна душа, жадуваща нови и нови вълнения, трети пък ще сподели, че обожавала спокойните вечери насаме със себе си. Нашата Шарън е имала богато амплоа.
— Пред различните хора се е представяла с различни лица. Това е често срещано явление.
— Кое лице, или коя роля са я убили? — Рурк извади цигара и я запали. — Изнудването. — Той замислено пусна тънка струйка цигарен дим. — Щеше добре да се справи с това. Обичала е да дълбае у хората — нещо, за което не й е липсвал чар.
— И теб ли те очарова?
— И още как. — Безгрижната усмивка отново проблесна. — Но не бях подготвен да си разменяме информация на тема секс. Дори да не беше дъщеря на мои приятели, а само професионалистка, пак нямаше да ми хареса. Предпочитам друг тип жени. — Очите му отново се спряха продължително върху Ив. — Или поне така си мисля. Все още не съм проумял защо силните, независими и дръпнати жени ми харесват повече.