Тя си наля още кафе и го изгледа над ръба на чашата.
— Не ми звучи като ласкателство.
— Не съм имал подобно намерение.
— Нека продължим със случая. Ако Шарън Деблас е била убита от някоя от нейните жертви на изнудване, къде се вписва Лола Стар?
— Това е проблем, нали? — Рурк въздъхна замислено. — На пръв поглед няма нищо общо помежду им освен професията. Твърде съмнително е, че те са се познавали, или че са имали един и същи тип клиенти. И все пак има един, който, поне за кратко време, е познавал и двете.
— Някой, който ги е избрал.
Рурк повдигна вежди и кимна.
— Ти го каза по-добре.
— Какво имаше предвид, когато каза, че не съм била наясно в какво се забърквам?
Колебанието му бе толкова кратко и така добре прикрито, че остана почти незабелязано.
— Не съм уверен дали си наясно каква власт има Деблас или каква може да използва. Скандалът с внучката му може да допринесе за това. Той иска да стане президент и да управлява не само тази страна, но да упражнява влияние и извън нея.
— Искаш да кажеш, че смъртта на Шарън е политическа? Как така?
Рурк смачка цигарата си.
— Той може да изкара внучката си жертва на общество, в което сексът се използва за печалба. Как може един свят, който разрешава легализирана проституция, пълен контрол върху забременяването, сексуално регулиране и така нататък, да не поеме отговорността за резултатите?
Ив можеше да оцени положително дебатите, но поклати глава.
— Деблас иска да елиминира забраната върху огнестрелните оръжия. Тя е била убита с оръжие, което според сегашните закони не се произвежда.
— Което го прави по-коварен. Дали тя щеше да бъде в състояние да се защитава, ако също бе въоръжена? — Когато Ив понечи да изрази несъгласие, той поклати глава. — Едва ли има значение какъв би бил отговорът на този въпрос, важен е самият въпрос. Забравили ли сме нашите създатели и основните принципи на страната? Нашето право да носим оръжие. Жена, убита в собствения си дом, в леглото си, жертва на сексуална свобода и беззащитност. Нещо повече, да, много повече, на морален упадък.
Той се отправи към конзолата и я изключи.
— Е, ти ще кажеш, че убийство с пистолет е по-скоро правило, отколкото изключение, стига човек да може да си го позволи, но това няма да се чуе. Консервативната партия печели популярност и той ще бъде острието на копието.
Той я наблюдаваше как размишлява, докато си налива още кафе.
— Хрумвало ли ти е някога, че той може да не иска убиецът да бъде заловен?
Изненадана, тя вдигна поглед.
— Защо да не иска?
— Опасно предизвикателство, нали? Може би убиецът е прекрасен, непоклатим стълб на обществото, който в същата степен е бил подведен. Но със сигурност има нужда от изкупителна жертва.
Той изчака миг, докато я наблюдаваше как премисля всичко.
— Кой смяташ, че е наредил проверката ти по средата на случая? Кой наблюдава всяка стъпка, предприета от теб, наблюдава всяка степен от разследването ти? Кой рови в твоето минало, в личния ти живот, както и в професионалния?
Изумена, тя остави чашата си.
— Подозирам, че Деблас е оказал натиск за тестовете. Той не ми вярва, или е решил, че не съм достатъчно компетентна да ръководя разследването. Както и да бъдем следени от Източен Вашингтон. — Тя въздъхна дълбоко. — Откъде знаеш, че ме проучва? Защото ти го правиш, така ли?
Той нямаше нищо против гнева в очите й, нито против обвинението. Предпочиташе го пред безпокойството.
— Не, защото аз го наблюдавам, докато той следи теб.
Той се приближи до нея и нежно докосна зле подстриганата коса.
— Уважавам личния живот на хората, които ме интересуват. А ти ме интересуваш, Ив. Не зная защо, но нещо се прекършва в мен, като те видя.
Тя заотстъпва назад, ала той я улови по-здраво.
— Всеки път, когато те видя за малко и ти поставиш убийството между нас, това ме изморява.
— Между нас има убийство.
— Не. Ако има нещо, то е, което ни доведе тук. Не можеш вечно да прикриваш чувствата си, Далас.
— Такава съм.
— Тогава ти си онази, която желая. — Очите му потъмняха от нетърпеливо желание. Чувството на безсилие, което изпита, бе адресирано единствено към него самия.
Кафето бе вляло енергия в нея.
— Аз не се страхувам от теб, Рурк.
— Така ли? — Той се приближи още и сложи ръцете си върху реверите на ризата й. — Какво мислиш, че ще стане, ако прекрачиш линията?
— Доста неща — измърмори тя. — Това не е достатъчно. Сексът не е от първостепенно значение за мен. Използвам го по-скоро за развлечение.
Ядът му премина в усмивка.
— Съвсем вярно. Когато се прави добре. Не е ли време да ми дадеш възможност да ти покажа?