Тя сграбчи ръцете му, като не беше сигурна дали иска да го прегърне или отблъсне.
— Не бива. — После се отказа от съпротивата.
Тя се притисна към него.
Ръцете й го обгърнаха, пръстите й разрешиха косата му. Тялото й се притисна към неговото и се опъна като струна, по която пробяга тръпката на желанието. Устните му бяха горещи и сластни. Целувката му направо я възпламени.
Бързите му, нетърпеливи ръце вече издърпваха ризата от джинсите й. Докоснаха голата плът. В отговор тя издърпа неговата, изгаряща от нетърпение да мине през коприната и да стигне до плътта.
Представи си как я поваля на пода и дъхът му се учести. Но си помисли, че всичко щеше да свърши прекалено бързо и рязко се отдръпна. Лицето й бе пламнало, а устните й — набъбнали.
— Не тук! — Той я понесе към асансьора. Когато вратите се отвориха, вече я събличаше — трескаво и несръчно. Изведнъж пръстите му попаднаха на кобура й.
— Свали това проклето нещо от себе си. Махни го.
Тя го откопча и той остана да виси на едната й ръка.
— Защо се навличаш така?
— Следващия път няма. — Той свали раздърпаната й риза. Отдолу беше облечена с тънка, почти прозрачна фланела, която разкриваше малки стегнати гърди и втвърдени зърна. Той ги обхвана с ръце и видя как тя затвори очи.
— Справяш се добре — промълви тя задъхано и се подпря на страничната стена, за да не падне.
Когато вратите отново се отвориха, те вече не можеха да се откъснат един от друг. Чантата и кобурът й тупнаха на земята.
Хвърли един поглед към стаята: широки прозорци, огледала, приглушени тонове. Усети аромата на цветя и дебелия килим под краката си. Докато се мъчеше да свали памучните си панталони, тя зърна леглото.
— Милостиви Боже!
Като огромно езеро в тъмносиньо. Издигнато върху платформа под арката на прозорец, който се извиваше като небесен свод. Срещу леглото се виждаше камина от бледозелен камък, където пращяха уханни дърва.
— Тук ли спиш?
— Тази вечер нямам намерение да спя.
Тя се бе замечтала, но той бързо я изтегли нагоре по двете стъпала към платформата и я катурна върху леглото.
— Трябва да тръгна в седем часа.
— Стига приказки, лейтенант.
Тя се разсмя, претърколи се върху него и впи устни в неговите. Обзе я диво, необуздано желание; ръце не й стигаха да се насити на плътта му.
Изрита ботушите си, остави го да издърпа джинсите й. Заля я вълна от удоволствие, когато го чу да стене. Отдавна не бе усещала напрежението и топлината на мъжко тяло — много отдавна.
Тя стана нетърпелива, искаше да го възседне, по-скоро да се задоволи. Ала той смени позата им, задуши възмутените й протести с дълга страстна целувка.
— Защо бързаш толкова? — прошепна той и плъзна ръка надолу към гърдите й, без да откъсва очи от лицето й. Пръстите му започнаха да си играят със зърната й. — Дори не успях да те погледам.
— Желая те.
— Зная. — Той се повдигна, плъзна ръка по бедрото й. Кръвта пулсираше в слабините му. — Дълго, стройно… — Ръката му пак стисна гърдата й. — Малка. Нежно изваяна. Кой би си помислил?
— Искам те в мен.
— Искаш в теб само една част — прошепна той.
— По дяволите! — изстена тя, когато той наведе глава и пое гърдата й в уста.
Тя изви тялото си, прилепи се към неговото, докато той продължаваше да я смуче — отначало нежно, а после по-ненаситно и задъхано. Тя едва сдържаше стенанията си. Ръцете му неспирно разпалваха малките еротични огнища на страстта.
Тя не беше привикнала на подобно нещо. Сексът, който познаваше, беше бърз, обикновен, с една-единствена цел — задоволяване.
Тя се помъчи да пъхне ръка между телата им, да го опипа. Ала той улови китките й и вдигна ръцете й над главата.
— Недей!
Той я погледна в очите — паника, дори страх, но и желание.
— Не можеш винаги да се владееш, Ив — каза той и плъзна ръката си надолу. Тя потрепери.
— Недей! — повтори тя и изстена.
— Недей, какво? Да използвам слабостта ти ли? — Той погали с пръст чувствителното място напред-назад. Тя се опита да се измъкне изпод него — въздух не й стигаше. — Изглежда вече е твърде късно — промърмори той. — Искаш да получиш удоволствието без интимност? — Той започна бавно да целува шията й с отворена уста, после заслиза надолу, докато тялото й трепереше като опъната струна под него. — Това може и без партньор, но тази нощ той е тук. Възнамерявам да ти дам толкова удоволствие, колкото и ще получа.
— Не мога. — Тя се изпъна срещу него, изви се като дъга, но всяко неистово движение носеше ново и опустошително усещане.
— Хайде! — Той умираше от нетърпение да я има. Плъзна се обратно върху нея, усещайки всяко потръпване на тялото й, докато лицето му отново се приближи до нейното. Той притисна дланта си върху към хълмчето между бедрата й.