Изсъска през зъби:
— Ах, ти мръсник такъв. Не мога.
— Лъжеш — каза той тихо, после плъзна пръста си надолу в нея. Стенанието му се смеси с нейното, когато откри, че е стегната, гореща и влажна. Полагайки усилия да се владее, той се вгледа в лицето й, на което вече не се четеше паника, а изумление и безпомощност. Тя почувства как в нея нещо избухна, после копието на удоволствието я прониза — остро и топло. Сетне замаяна и объркана, тя се отпусна безучастна.
Той полудя.
Издърпа я нагоре така, че тя застана на колене над него, а главата й тежко се отпусна върху рамото му.
— Искам пак — настоя той. — Още веднъж, дявол да го вземе. — Всичко стана толкова бързо.
Той изръмжа, бутна я по гръб, повдигна бедрата й високо и проникна в нея.
Ноктите й оставиха следи по гърба му, бедрата й се повдигаха трескаво, докато той се мяташе неудържимо.
В един миг ръцете й се плъзнаха безсилно от поръсените му с капчици пот рамене и той се изпразни в нея.
Глава единайсета
Дълго време тя не проговори. Нямаше какво да каже. Беше направила погрешна стъпка в пълно съзнание и затова беше готова да си понесе последиците.
Сега трябваше да събере каквото бе останало от достойнството й и да излезе.
— Трябва да вървя. — С извърнато встрани лице, тя се изправи в леглото. Чудеше с как ще успее да си намери всички дрехи.
— Не мисля, че се налага. — Гласът на Рурк беше отпуснат и самоуверен, което я вбеси. Когато започна да се измъква от леглото, той улови ръката й, издърпа я леко и тя отново се озова на гръб.
— Виж, забавлението си е забавление.
— Точно така. Не зная как бих могъл да определя това, което току-що се случи, като забавление. Струва ми се, че беше твърде напрегнато, за да е така. Още не съм свършил с теб, лейтенант. — С присвити очи той се усмихна. — Добре, точно това исках…
Той остана без дъх, а с това и без думи, когато тя му заби един лакът в стомаха, след което го опря в гръкляна му.
— Слушай, приятелче, идвам и отивам, когато ми харесва, така че обуздай си егото.
Като бяло знаме, той вдигна длани в знак на помирение. Лакътят й се вдигна на сантиметър, преди той да се премести и скочи.
Тя беше силна и упорита, затова се ядоса още повече, когато след последвалото сборичкване отново се озова под него.
— Нападение срещу полицай ще ти коства една до пет години, Рурк. При това в пандиза, а не в уютен домашен арест.
— Не си носиш значката. Нито нещо друго, което да изпълнява същата роля. — Той приятелски я щипна по брадичката. — Непременно напиши това в доклада си.
Край на достойнството, реши тя.
— Не искам да се боря с теб. — Остана доволна, че гласът й прозвуча спокойно, дори благоразумно. — Просто трябва да си тръгвам.
Той се премести върху нея, а погледът му не се отдели нито за миг от очите й, които се разшириха, а после бързо се притвориха.
— Недей, не затваряй очите си — чу тя настойчивия му шепот.
Тя го наблюдаваше, неспособна да устои на новата яростна атака на удоволствието. Сега той поддържаше бавен ритъм с дълги дълбоки тласъци, които разтърсваха душата.
Дишането й се учести. Всичко, което виждаше, бе лицето му, всичко което усещаше, бе онова прекрасно плъзгане в нея, неуморното триене и оргазмът, който я разтърси цялата.
Пръстите му се сключиха с нейните, устните му залепнаха върху нейните. Тя почувства как тялото му се стегна миг преди да зарови лице в косата й. Лежаха притихнали, телата им бяха сплетени, но неподвижни. Той се обърна и целуна слепоочието й.
— Остани! — прошепна той. — Моля те.
— Добре — каза тя и затвори очи. — Добре. Оставам.
Не успяха да заспят. Призори, когато Ив влезе в банята на Рурк, беше по-скоро объркана, отколкото уморена.
Тя нямаше навика да прекарва нощите си с мъже. Гледаше сексуалните й връзки да бъдат прости, откровени и безлични. И ето я сега, на сутринта под душа в неговата баня. Рурк бе докоснал нещо в нея, което тя отдавна смяташе за закърняло.
Искаше й се да изпитва угризения. Струваше й се важно да осъзнае и признае грешката си и да продължи нататък. Но й беше трудно да се разкайва за нещо, което бе накарало тялото й да ликува.
— Май си се намокрила, лейтенант.
Ив извърна глава, когато Рурк пристъпи под душа.
— Ще ми се наложи да взема назаем една риза.
— Ще се намери. — Той натисна един бутон в стената и шепата му се напълни с кремообразна течност.
— Какво правиш?
— Ще ти измия косата — промълви той и втри шампоана в късата й, прилепнала като шапка коса. — Искам да се насладя на аромата на моя сапун върху тялото ти. — Той се усмихна. — Ти си забележителна жена, Ив. Ето ни мокри, голи, и двамата сме полуживи от една нощ, която ще помним винаги и въпреки това ти ме гледаш със студен, недоверчив поглед.