— Ти си подозрителен човек, Рурк.
— Струва ми се, че това е комплимент. — Той наведе глава и захапа устната й, докато парата се вдигаше и душът започна да пулсира като тупкането на сърце. — Кажи ми какво имаше предвид, когато в леглото промълви: „Не мога.“
Той наклони главата й назад и Ив затвори очи, докато водата отмиваше шампоана.
— Не си спомням какво съм говорила.
— Спомняш си. — От един друг резервоар източи бледозелен течен сапун със свеж горски аромат. Размаза го по раменете, гърба и гърдите й. — Не си ли имала оргазъм преди?
— Разбира се, че съм имала. — И тя не лъжеше. За нея оргазмът представляваше внезапна насилствена експлозия, която временно я освобождаваше от задръжките й. — Ласкаеш се, Рурк.
— Така ли? — Нима тя не разбираше, че тези хладни очи, тази стена от съпротивление, която разбиваше само за да я издигне наново, представляваше неустоимо предизвикателство? Очевидно не, помисли си той. Наведе се към насапунисаните зърна на гърдите й, усмихна се, когато дъхът й секна. — Още веднъж няма да ми дойде в повече.
— Нямам време за това — каза бързо тя, ала гърбът й вече бе долепен до стената. — Преди всичко това беше грешка. Трябва да си вървя.
— Няма да ни отнеме много време. — Обзет от непреодолимо желание, той хвана бедрата й и я повдигна.
Дишането му се учести. Учудваше се, че тя продължава да го влудява. Със самото си съществуване тя беше заплаха за него, защото вече бе станала неговото слабо място, а това го ядосваше.
— Дръж се за мен! — каза й той без излишна нежност. — Дръж се за мен!
Тя вече се държеше. Той я прониза, притисна я до стената с ерекция, която я изпълни цялата. Нейното безумно, безпомощно стенание изпълни банята. Мразеше го, задето я превръщаше в жертва на нейните собствени необуздани страсти. Тя просто не беше на себе си.
— Ще ти донеса риза — каза той, взе една хавлия и излезе от банята.
След като се облече, видя, че до дивана в спалнята стоеше поднос кафе.
По телевизията вървяха сутрешните новини, а в долния ляв ъгъл на екрана се виждаше поле с цифри, фондовата борса. Мониторът бе отворен на един вестник. Не беше „Таймс“, нито някой от таблоидите на Ню Йорк. По-скоро приличаше на японски.
— Имаш ли време за закуска? — Рурк седна, отпивайки от кафето си. Не беше в състояние да наблюдава внимателно сутрешните данни, защото се наслаждаваше на начина, по който тя се обличаше: ръцете й, които опипваха ризата, пръстите й, които пробягваха нагоре по копчетата, бързото извиване на ханша, докато си обуваше джинсите.
— Не, нямам. — Тя сложи кобура си, преди да прекоси стаята, за да вземе кафето, което вече й бе сипал.
— Знаеш ли, Ив, носиш оръжието си така, както други жени носят перлите си.
— Това не е моден аксесоар.
— Не ме разбра. — Той я огледа. — Ризата не ти е съвсем по мярка, но ти стои добре.
Ив си помисли, че е невъзможно да носи на гърба си нещо, което струваше горе-долу едноседмичната й заплата, и да не й стои добре.
— Ще ти я върна.
— Имам още няколко такива. — Той стана и отново погали брадичката й с върха на пръста си. — Бях груб. Съжалявам.
Извинението, изречено така тихо и неочаквано, я смути.
— Няма нищо. — Тя се премести, изпи кафето и остави чашката настрани.
— Няма да го забравя, нито пък ти. — Той хвана ръката й, вдигна я до устните си. Нищо не можеше да му достави по-голяма радост от бързото подозрение, преминало през лицето й. — Няма да ме забравиш, Ив. Ще мислиш за мен, може би не с нежност, но ще мислиш за мен.
— Чака ме разследване на убийство. Ти си част от него. Така че няма опасност да те забравя.
— Скъпа — каза той и видя как тя повдигна вежда. — Ще видя какво мога да направя за теб. За съжаление през следващите няколко дни едва ли ще мога да правя нещо друго, освен да мисля за теб.
Тя протегна небрежно ръка към чантата си.
— Ще пътуваш ли някъде?
— Трябва да бъда на Фрийстар–1 за няколко срещи с директорския съвет във връзка с курортния комплекс. Ще се намирам на няколкостотин хиляди мили за ден-два.
Обзе я разочарование, което не беше готова да понесе.
— Да, чух за сделката, свързана с голямото глезене на отегчени богаташи.
Той само се усмихна.
— Когато курортът бъде завършен, ще те заведа да го видиш. Може да промениш мнението си. Междувременно трябва да те помоля за дискретност. Срещите са поверителни. Все още има едно-две неща за доуточняване. Не искам моите конкуренти да разберат, че толкова скоро ще бъдем готови да започнем. Само неколцина ключови фигури ще знаят за моето отсъствие от Ню Йорк.