Тя прокара пръсти през косата си.
— Защо ми го казваш?
— Защото смятам, че си ключова фигура. — Не по-малко смутен от нея, Рурк я поведе към вратата. — Ако се налага да се свържеш с мен, кажи на Съмърсет. Той ще те свърже.
— Икономът ли?
Рурк се усмихна, докато слизаха по стълбите.
— Той ще има грижата. Ще отсъствам пет дни, най-много — седмица. Искам да те видя отново. — Той спря, взе лицето й в ръце. — Искам да те видя отново.
— Рурк, какво става с нас?
— Лейтенант. — Той се наведе напред, докосна устните й с устни. — По всичко личи, че имаме романтична връзка. — После се засмя и отново я целуна. — Мисля, че пистолет да бях опрял в главата ти, нямаше да изглеждаш така ужасена. Е, разполагаш с няколко дни, за да обмислиш всичко, нали?
Имаше чувството, че и няколко години не биха й стигнали.
В началото на стълбището стоеше Съмърсет — с каменно лице, държеше якето й. Тя го взе и хвърли поглед към Рурк.
— Приятно пътуване.
— Благодаря. — Рурк сложи ръка на рамото й, преди да излезе. — Ив, пази се. Ще ти се обадя.
— Добре. — Тя забърза, а когато се обърна назад, вратата бе затворена. Щом влезе в колата си, забеляза електронната бележка върху седалката на шофьора. Вдигна я и седна зад кормилото. Потегли и включи бележката. Гласът на Рурк заговори провлечено:
— Не ми харесва да трепериш, освен ако причината не съм аз. Нека ти е топло.
Тя се намръщи и мушна бележката в джоба си, преди за всеки случай да пипне уреда за температурата. Горещата въздушна струя я накара да изпищи.
През целия път до полицейското управление не спря да се смее на глас.
Ив се затвори в кабинета си. Имаше на разположение два часа преди началото на смяната и искаше да използва всяка минута, за да поработи върху убийствата на Деблас и Стар.
Както всеки ден, тя се включи към Международния център за криминални издирвания, за да изпратят всички налични данни, и поръча да й бъдат разпечатани, за да ги прегледа по-късно. Предаването беше депресиращо кратко и не й даде нищо сигурно.
Върху бюрото си бе разпръснала снимки на двете жертви. Вече ги познаваше отлично. Може би сега, след нощта, прекарана с Рурк, бе успяла да разбере нещо от онова, което ги е подтиквало.
Сексът беше мощно оръжие, което можеш да използваш или да бъде използвано срещу теб. И двете жени бяха желали да го владеят добре. В крайна сметка това ги бе убило.
Един куршум в мозъка беше официалната причина за смъртта, но Ив виждаше секса като спусък.
Това беше единствената връзка между тях и единствената връзка за тяхното убийство.
Тя замислено взе в ръце 38-и калибър. Все още държеше пистолета в ръка, когато получи поръчания диск и отново започна да наблюдава убийството на Шарън Деблас.
Какви чувства си изпитвал, мръсник такъв?, чудеше се тя. Какво си изпитвал, когато си натиснал спусъка и си изпратил това едро парче олово в нея, когато кръвта е изригнала, когато очите й са угаснали в смъртта?
Как си се чувствал?
С присвити очи Ив проследи всичко съвсем внимателно. Вече беше почти имунизирана срещу грозната картина. Във видеозаписа имаше макар и съвсем леко потрепване, сякаш някой бе побутнал камерата.
Потрепнала ли е ръката ти?, чудеше е тя. Стреснал ли те е начинът, по който тялото й е политнало и кръвта е плиснала?
Дали заради това се долавяше тихо изхлипване, преди картината леко да се измести?
Какво си почувствал?, запита тя отново. Отвращение, радост или удовлетворение от свършеното?
Тя се приближи към монитора. Сега вече тялото на Шарън лежеше грижливо разположено на леглото, а от цялото изображение лъхаше равнодушие.
Тогава защо това потрепване? Защо хлипането?
И бележката. Тя вдигна запечатания плик и отново прочете. Как знаеш, че ще се почувстваш удовлетворен, когато стигнеш шест? Избрал ли си ги вече?
Недоволна, тя извади диска и заедно с пистолета ги прибра на място. Зареди диска на Лола Стар и извади второто оръжие, след което мина през същия процес отново.
Този път нямаше тласък. Нямаше бърз, поет навътре дъх. Всичко беше гладко, точно и прецизно. Този път си знаел, помисли си тя, как ще се почувстваш, как ще изглежда тя, как ще мирише смъртта.
Но ти не си я познавал. Или тя не те е познавала. Ти си бил само един Джон Смит в дневника й, отбелязан като нов клиент.
Как я избра? А как ще избереш следващата?
Непосредствено преди девет, когато Фийни почука на вратата й, тя разглеждаше внимателно една карта на Манхатън. Той пристъпи зад нея, наведе се през рамото й и от него лъхна на ментови бонбончета.