— Отнесох се с нужното уважение към Елизабет Баристър и Ричард Деблас. — Ив нарочно потисна гнева си. — Интервюто бе проведено с тяхно съгласие и сътрудничество. Нямах представа, че ми е нужно вашето разрешение, или това на сенатора, за да действам, както считам за уместно в този случай.
— Аз пък няма да допусна пресата да пише, че този отдел измъчва скърбящи родители, или че главният следовател отказва да се яви на тестовете след ликвидирането на субект.
— Явяването на лейтенант Далас на тестовете беше отложено по моя заповед — намеси се Уитни ядосано. — И с ваше одобрение.
— Добре ми е известно това. — Симпсън завъртя глава. — Говоря за спекулациите по вестниците. Ще ни гледат като под микроскоп, докато този мъж продължава да вилнее. Протоколите на лейтенант Далас и нейните действия ще бъдат подложени на публична дисекция.
— Моите протоколи ще издържат на това.
— И вашите действия? — попита Симпсън с лека усмивка. — Как ще отговорите на това, че излагате на опасност случая и вашето положение, като си позволявате лични взаимоотношения с един заподозрян? А каква трябва да бъде официалната ми позиция, ако излезе наяве, че сте прекарали нощта с въпросния заподозрян?
Тя остана като вкаменена, погледът й не изразяваше нищо, а гласът й бе равен.
— Сигурна съм, че ако се наложи да си спасявате кожата, господин Симпсън, ще ме качите на бесилката, без да ви мигне окото.
— Точно така! — съгласи се той. — Бъдете в Градския съвет днес точно на обяд.
Когато вратата се затвори след него, Уитни седна.
— Скапаняк! — после острият му като бръснач поглед се вряза в Ив. — Какви, по дяволите, ги вършиш?
— Прекарах нощта с Рурк. Това беше лично решение, в личното ми време. Според професионалната ми преценка той е извън подозрение. Това обаче не оправдава неблагоразумието ми поведение.
— Неблагоразумие! — избухна Уитни. — Правиш глупости! Проваляш си кариерата. Дявол да го вземе, Далас, толкова ли не можеш да си седиш на задника? Не очаквах това от теб.
И самата тя не го бе очаквала.
— Това не пречи на разследването, нито на способността ми да продължа. Ако вашето мнение е различно, вие грешите. Ако ми отнемете случая, ще трябва да ми вземете и значката.
Уитни я изгледа втренчено и отново изруга.
— Трябва да си дяволски сигурна, че Рурк е извън подозрение, Далас. Дяволски сигурна!
— А откъде знае Симпсън къде съм била последната нощ? Значи ме следят. Въпросът е защо. Това по заповед на Симпсън ли е, или на Деблас? Или може би някой е издал информацията на Симпсън, за да навреди на мен, и оттук, на разследването.
— Очаквам ти да откриеш това. — Той посочи с палец към вратата. — Внимавай на пресконференцията, Далас.
Те едва бяха направили три крачки по коридора, когато Фийни избухна:
— Къде ти е акълът, Далас? Та той е сред вероятните извършители. Той е един от хората, които знаем, че са видели Шарън Деблас жива. Той е червив с пари и може да си купи всичко, включително свобода.
— Той не е такъв. — Тя влетя в асансьора. — Зная какво правя.
— Нищо не знаеш! Толкова години те познавам и никога не съм те виждал така да хлътваш по някой мъж. Пък и кого си си избрала…
— Само се любихме. Не всички имаме хубав удобен живот с приятна удобна съпруга. Изобщо не ти влиза в работата с кого спя.
Той я хвана за ръката, преди да излезе от асансьора.
— Недей така, Ив, това ме засяга.
Тя се обърна назад, сниши глас, така че онези отзад да не чуят.
— Добро ченге ли съм, Фийни?
— Ти си най-добрата, с която някога съм работил. Затова…
Тя вдигна ръка.
— По какво си личи доброто ченге?
Той въздъхна.
— По умствения багаж, смелостта, търпението, самообладанието, инстинкта.
— Моят ум, моята смелост, моите инстинкти ми подсказват, че не е Рурк. Всеки път, когато се опитам да обърна нещата и да ги насоча към него, удрям на камък. Не е той. Ще остана на това мнение, докато открием кой е.
Той я гледаше право в очите.
— Ами ако този път грешиш, Далас?
— Ако греша, няма нужда да ми искат значката. Тогава, Фийни, с мен е свършено. Напълно. Защото, ако не съм добро ченге, аз съм нищо.
— За Бога, Далас, недей…
Тя поклати глава.
— Направи ми списъка с полицаите, моля те. Трябва да се обадя на няколко места.
Глава дванайсета
Ив не обичаше пресконференциите. Тя стоеше до Симпсън, който беше с неизменната за него вратовръзка със златна игла и надпис на ревера „Обичам Ню Йорк“. Държеше се покровителствено, а гласът му ту се извисяваше, ту се снишаваше, докато четеше своето изявление.