Погледът й пробяга по тълпата и се спря на Надин.
— Вие искате материал, госпожо Фарст. Аз искам убиеца. Смятам, че моето желание е по-важно от вашето и това е всичко, което имам да кажа.
Обърна се, изгледа яростно Симпсън и се отдалечи. На път за колата си чу как Симпсън се поти над въпросите, които го затрупаха.
— Далас! — Обута в ниски, стилни и удобни обувки, Надин се затича след нея.
— Казах всичко. Говорете със Симпсън.
— Ако ми трябват глупости, ще се обадя в Центъра за проверка на данните. Изявлението ви бе доста безстрастно. Не звучеше като написано от човека на Симпсън.
— Обичам да говоря от свое име. — Ив бе стигнала до колата и вече се канеше да влезе, когато Надин я докосна по рамото.
— Искаш ли да играем открито? Виж, Далас, имаме различни методи, но целта ни е една. — Доволна, че успя да привлече вниманието на Ив, тя се усмихна. Когато устните й се извиха, чертите на триъгълното й лице се изостриха още повече, а дръпнатите й зелени очи изпъкнаха. — Няма да откажа на обществеността доброто старо право да бъде осведомена.
— Губиш си времето.
— Слушай, две мъртви жени за една седмица — това не е шега работа. Информацията, която имам, и моята интуиция ми подсказват, че и двете са били убити. Не си и мисля, че ще потвърдиш това.
— Позна.
— Това, което искам, е сделка. Ти ще ми кажеш дали съм на прав път, а аз няма да пусна нищо, което би попречило на разследването. Когато си сигурна, че имаш нещо, за което можеш да се хванеш, извикай ме. А аз ще имам изключителните права да отразя арестуването — на живо.
Далас се облегна на колата с чувството, че се забавлява.
— Какво ще получа за това, Надин? Потупване по рамото, така ли?
— Срещу това ще получиш всичко, което знам от моя източник. Всичко.
Ив се заинтригува.
— Включително и източника ли?
— Не мога да направя това, дори и да се налага. Работата е там, че не ми се налага. Това, с което разполагам, Далас, е един диск, който ми донесоха в студиото. На този диск има копия от полицейски доклади, включително и заключенията от аутопсиите на двете жертви и няколко отвратителни видеозаписа на две мъртви жени.
— По дяволите, ако разполагаш поне с половината от това, за което говориш, щеше да бъдеш в ефир на секундата.
— Мислех да го направя — призна Надин. — Но не си заслужава да си хабя патроните. Това е нещо голямо и аз искам цялата история, Далас. Онази, която може да ми донесе „Пулицер“, Международната награда за новини и няколко други значими награди. — Очите й се промениха, потъмняха. Тя вече не се усмихваше. — Но аз видях какво някой е направил с тези две жени. Може би първа съм попаднала на историята, но тя не е цялата. Днес притиснах Симпсън и теб. Хареса ми начинът, по който ти се измъкна. Можем да се споразумеем, или аз продължавам сама. Избирай.
Ив не бързаше. Наоколо се носеха таксита и тежки камиони.
— Дадено. — Още преди в очите на Фарст да се появи блясъкът на триумфа, Ив се отдръпна от нея. — Ако ме измамиш, Надин, ако дори се опиташ с нещо да ме измамиш, ще те унищожа.
— Съгласна.
— „Синята катерица“. След двайсет минути.
Следобедната тълпа в клуба беше прекалено отегчена, за да прави нещо друго, освен да си пие питиетата. Ив намери една ъглова маса и поръча пепси-класик и вегетариански макарони. Надин изникна незабелязано пред нея. Избра си пилешко с картофи, приготвени без мазнина. Признак, помисли си Ив мрачно, за огромната разлика в заплатите на едно ченге и един репортер.
— Какво носиш? — попита Ив.
— Снимка, която заслужава сто хиляди думи. — Надин извади от чантата персоналния си компютър с размер на човешка длан. Червена кожена чанта, завистливо отбеляза Ив. Тя имаше слабост към кожи и ярки цветове, но рядко можеше да си ги позволи.
Надин пъхна диска и подаде компютъра на Ив. Ругатните няма да ми помогнат, реши Ив, докато гледаше как нейните доклади се появяват на екрана. Размишлявайки, тя остави диска да показва данните от „Код пет“, минавайки през официалните медицински доклади. Спря го, когато започнаха телевизионни записи. Нямаше нужда да проверява подробности за смъртта, докато се хранеше.
— Вярно ли е? — попита Надин, когато Ив й върна компютъра.
— Вярно е.
— Оказва се, че нашият човек е някакъв маниак по отношение на пистолетите, специалист по охранителни системи и покровител на компаньонки.
— Така изглежда.
— Доколко си стеснила кръга?
— Очевидно недостатъчно.
Надин изчака, докато им сервират храната.
— Ще бъдеш подложена на голям политически натиск във връзка с Деблас.
— Не се занимавам с политика.