— Шефът ти обаче се занимава. — Надин отхапа от пилето си. Ив се усмихна от учтивост, когато тя направи физиономия. — Господи, ужасно е! — С философско примирение се захвана с картофите. — Не е тайна, че Деблас е избраникът на Консервативната партия за предстоящите избори. Нито че задникът Симпсън си точи зъбите за губернаторския пост. Като се има предвид шоуто, което изнесе днес следобед, добре се прикрива.
— На този етап официално не е оповестена връзка между двата случая. Но както казах, за мен всеки случай е еднакво важен. Не ме интересува кой е бил дядото на Шарън Деблас. Ще намеря човека, който я е убил.
— А когато го намериш, той ще бъде ли обвинен в двете убийства или само за убийството на Стар?
— Това зависи от прокурора. Лично аз пет пари не давам, стига да го видя на бесилото.
— Това е разликата между теб и мен, Далас. — Надин размаха в ръка един картоф и след това го лапна. — Аз искам всичко. Когато го хванеш, а аз пусна статията, прокурорът няма да има избор. Резултатите ще ангажират Деблас месеци наред.
— Сега кой се занимава с политика? — Надин сви рамене.
— Ей, аз просто представям историята, не я съчинявам. А той я знае цялата. Секс, насилие, пари. Когато е замесен някой, който се казва Рурк, това ще изстреля рейтинга до небето.
Ив бавно преглътна макароните.
— Няма никакво доказателство за връзката на Рурк с престъпленията.
— Познавал е Деблас, той е приятел на семейството. Освен това е собственик на сградата, където е убита Шарън. Има една от най-страхотните колекции на оръжия в целия свят, а и се говори, че е отличен стрелец.
Ив отпи от чашата си.
— Нито едно от оръжията на престъплението не водят следите си от него. Той няма никаква връзка с Лола Стар.
— Може би няма. Но даже и като второстепенна фигура, Рурк е име, което продава новините. А и не е държавна тайна, че той и сенаторът са се сблъсквали в миналото. Във вените на този човек има лед — допълни тя и потръпна. — Не мога да си представя, че две хладнокръвни убийства са проблем за него. Но… — тя млъкна и вдигна чашата си. — Той фанатично пази личния си живот. Трудно мога да си представя, че ще тръгне да се хвали с убийствата, като изпрати дискове на репортерите. Ако някои го правят, то е, защото искат публичност толкова силно, колкото и да се измъкнат безнаказано.
— Интересна хипотеза. — На Ив й се отщя яденето. Започваше да я измъчва главоболие и макароните нямаше да й се отразят добре. Тя се наведе към Надин. — Чуй сега друга една версия, формулирана от ченге. Искаш ли да знаеш кой е твоят източник, Надин?
— Разбира се.
— Твоят източник е убиецът. — Ив млъкна, наблюдавайки как се изгубва блясъкът от очите на Надин. — На твое място бих внимавала на всяка крачка, мила.
Ив се отдалечи и се насочи към служебния вход. Надяваше се, че Мейвис ще бъде в тясната кабинка, която служеше за съблекалня. Точно сега имаше нужда от приятел.
Ив я намери, свита под одеяло да киха в една раздърпана книжна салфетка.
— Спипа ме настинката. — Мейвис гневно я изгледа с издутите си очи и шумно си издуха носа.
Ив остана на разстояние от нея.
— Взимаш ли нещо?
— Взимам всичко. — Тя посочи към масата, отрупана с обичайните лекарства без рецепта. — Това е истински заговор на фармацевтите, Ив. Унищожихме почти всички познати епидемии, болести и инфекции. Е, от време навреме се появява по нещо ново, колкото да има с какво да се занимават учените. Но нито един от тези медицински умници с компютри не успя да измисли лек против проклетата настинка. И знаеш ли защо?
Ив не можа да сдържи усмивката си. Тя търпеливо изчака, докато Мейвис спре да киха.
— Защо?
— Защото фармацевтичните компании трябва да продават лекарства. Знаеш ли колко струва една таблетка за хремав нос? Противоракови инжекции могат да се купят по-евтино. Кълна се.
— По-добре отиди на лекар, за да ти предпише нещо свястно.
— И това направих. Проклетите лекарства действат само осем часа, а аз имам представление довечера.
— Трябва да си стоиш вкъщи в леглото.
— Дезинфекцират сградата. Някакъв умник казал, че видял хлебарка. — Тя отново кихна, след което през ресниците си без туш се вторачи в Ив подобно на бухал. — Какво правиш тук?
— Имах малко работа. Слушай, вземи си почивка, ще се видим по-късно.
— Не, остани! Ще пукна от скука. — Тя се пресегна към едно шише с противна на вид розова течност и отпи. — Хей, имаш нова риза, а? Премия ли си получила или нещо друго?
— Нещо друго.
— Е, седни, де. Щях да ти се обадя, но бях много заета с кашлицата си. Рурк беше в нашето чудесно заведение снощи, нали?
— Да, Рурк.
— Щях да припадна, когато се приближи към масата ти. Каква е историята? Охраняваш ли го или нещо друго?