— Това, хм, усложнява нещата.
— Направо е ужасно — съгласи се той.
— Рурк, ние дори не се познаваме извън спалнята.
— Напротив. Ние сме две изгубени души. И двамата сме обърнали гръб на онова, което сме били, и сме се превърнали в съвсем различни хора. Едва ли е странно, че съдбата е решила да се откаже от предначертаните ни лъкатушещи пътеки и да ги замени с прав и широк път. От нас зависи дали ще следваме отредените ни криволици или ще направим друг избор.
— Трябва да се съсредоточа върху разследването. То трябва да стои на първо място в съзнанието ми.
— Разбирам. Но ти имаш право и на личен живот.
— Личният ми живот, свързан с теб, се появи от разследването. От убиеца, който подхвърли това оръжие, за да падне съмнението върху теб, и с това показа, че добре разбира какво означава връзката ми с теб. Вниманието му е насочено към мен.
Ръката на Рурк се повдигна към ревера на робата й.
— Какво искаш да кажеш?
Не забравяй правилата, напомни си тя. Имаше правила, а тя беше на път да ги наруши.
— Ще ти кажа каквото мога, докато се обличам.
Ив тръгна към спалнята, а котаракът заизвива пред нея гъвкавото си тяло.
— Помниш ли нощта, когато беше влязъл в апартамента ми, преди да се прибера? На пода беше намерил един пакет.
— Да, и това много те разстрои.
Тя се засмя и съблече робата си.
— В участъка ми се носи славата на човек с каменно лице.
— Значи разбирам от камъни.
— Я виж ти! — Тя навлече един пуловер през главата си и си напомни да не се разсейва. — Та в него имаше запис на убийството на Лола Стар. Преди това ми беше изпратил и запис с Шарън Деблас.
Рурк се вкамени от страх.
— Значи е бил в апартамента ти.
В същия миг тя откри, че няма чисто бельо, и не забеляза ужаса, прозвучал в гласа му.
— Може би. Но мисля, че не е. Нямаше следи от насилствено влизане. Може да го е пъхнал под вратата. Поне първия път е постъпил по този начин. Диска с Джорджи обаче изпрати по пощата. Сградата вече е под наблюдение.
Отказа се да търси и обу панталоните си на голо.
— Той или го знае, или го е усетил по някакъв начин. Но държеше да получа дисковете. И трите. Знаеше, че аз съм назначена за главен следовател едва ли не преди мен.
Ив затърси чорапи. Този път й излезе късметът и намери два еднакви.
— Обади ми се по видеотелефона и ми пусна записа с убийството на Джорджи Касъл минути след като я беше ликвидирал. — Тя приседна на леглото и обу чорапите. — Оставил е оръжие, което е бил сигурен, че може да бъде проследено. Искал е да забърка и теб. Едно обвинение в убийство щеше да направи живота ти труден, Рурк, и ако командирът не ме подкрепяше, щях отдавна да бъда отстранена от случая и изхвърлена от отдела. Той знае какво става в полицейския участък. Интересува се и от личния ми живот.
— За щастие не е знаел, че аз дори не бях на Земята.
— Беше златен шанс и за двама ни. — Тя откри ботушите си и ги обу. — Но това няма да го спре. — Тя стана и взе кобура си. — Той пак ще се опита да се добере до мен и най-добре може да го постигне чрез теб.
Рурк наблюдаваше как тя проверява лазера си по навик, преди да го закопчае.
— Защо си му необходима?
— Той няма високо мнение за жените. Направо полудява, защото разследването се води от жена. Смята, че по този начин стореното от него няма същата тежест. — Тя сви рамене, а после прокара пръсти в косата си, за да я среши. — Поне така мисли психиатърката.
Котаракът започна да се катери по крака й, тя отскубна лапите му и го подхвърли върху леглото, а той й обърна гръб и започна да се мие.
— А според психиатърката възможно ли е той да се опита да се освободи от теб с по-директни средства?
— Аз не се вписвам в модела му.
Рурк се бореше с лепкавите пръсти на страха и стискаше юмруци в джобовете си.
— Ами ако наруши модела?
— Мога и сама да се оправя.
— Заслужава ли да рискуваш живота си заради три вече мъртви жени?
— Да. — Тя долови как гласът му потрепери от ярост и я посрещна спокойно. — Струва си да намеря справедливост заради трите жени, които вече са мъртви, и да се опитам да предотвратя смъртта на още три. Той е едва на половината път. Под всяко от телата е оставил бележка. Още в началото ни даде да разберем, че ще следва предварително начертан план. Предизвиква ни да го спрем. Първата от шестте, втората от шестте, третата от шестте. Каквото и да ми струва, ще му попреча да убие четвъртата.
— Ти си самата дързост! Това е първото нещо, което ме изпълни с възхищение, когато се запознах с теб. Сега обаче то ме изпълва с ужас.
Тя се приближи до него и за първи път го погали по бузата, но почти веднага отдръпна ръката си и смутена отстъпи назад.