— От десет години съм полицайка, Рурк, и досега съм имала само натъртвания или синини. Така че не се тревожи.
— Струва ми се, че трябва да започнеш да свикваш с мисълта някой да се безпокои за теб, Ив.
Това не влизаше в плана. Тя излезе от спалнята и взе якето и чантата си.
— Разказвам ти тези неща, за да разбереш с какви проблеми се занимавам и защо не мога да деля усилията си и да анализирам случилото се между нас.
— Винаги ще има случай, който да разследваш.
— Вярвам в Бога, че няма винаги да има случаи като този. Това не е убийство за печалба или от страст. Не е извършено от отчаяние или полуда. То е извършено хладнокръвно и добре обмислено. То е извършено със…
— Със злост ли?
— Да. — Изпита облекчение, че той пръв изрече тази дума. Не прозвуча чак толкова глупаво. — Каквито и успехи да сме постигнали в областта на генното инженерство, оплождането ин витро и социалните програми, ние все още не сме успели да овладеем основните човешки недостатъци: насилие, похот, завист.
— Седемте смъртни гряха.
Тези думи й напомниха за старицата и отровния й пай.
— Да. Трябва да вървя.
— Ще дойдеш ли при мен след работа довечера?
— Не зная кога ще приключа. Може да…
— Ще дойдеш ли?
Той се усмихна и тя разбра, че очаква тя да направи крачката. Беше сигурна, че той съзнава колко й е трудно да отиде до него, да целуне устните му, колкото и обикновен да бе този жест за него.
— До скоро.
— Ив, трябва да носиш ръкавици.
Тя набра кода на вратата й се усмихна през рамо.
— Така е, но непрестанно ги губя.
Щом влезе в кабинета си, доброто й настроение изчезна. Там завари Деблас и помощника му.
Деблас нарочно погледна златния си часовник.
— Идвате на работа като банкерка, а не като полицайка, лейтенант Далас.
Тя знаеше много добре, че минава осем, но сви рамене.
— Е да, но животът предлага толкова примамливи възможности. Какво мога да направя за вас, сенаторе?
— Доколкото разбирам, има още едно убийство. Много съм недоволен от хода на разследването. Сега съм дошъл, за да предотвратя най-лошото. Не искам името на внучката ми да се свързва с другите две жертви.
— В такъв случай ви трябва Симпсън или неговото пресаташе.
— Не ми се подигравайте. — Деблас се наведе напред. — Внучката ми е мъртва и няма сила, която да я върне. Но няма да позволя името Деблас да бъде омърсено, да бъде окаляно от две най-обикновени проститутки.
— Изглежда мнението ви за жените не е много високо, сенаторе. — Този път внимаваше да не се подиграва, но не го изпускаше от поглед — преценяваше го.
— Точно обратното. Аз благоговея пред тях. Ето защо онези, които се продават, онези, които не зачитат нравствеността и почтеността, ме отвращават.
— Внучката ви попада ли сред тях?
Той скочи от стола, лицето му стана мораво, очите щяха да изскочат. Ив беше напълно сигурна, че ако Рокман не бе застанал между тях, той щеше да я удари.
— Сенаторе, лейтенант Далас само се опитва да ви подразни. Не й доставяйте това удоволствие.
— Няма да безчести семейството ми. — Деблас се задъха и Ив се учуди дали пък няма заболяване на сърцето. — Внучката ми плати скъпо за греховете си и аз няма да позволя близките ми да бъдат подложени на обществен присмех. Няма да търпя мерзките ви инсинуации.
— Опитвам се да гледам на фактите обективно. — Забавляваха я опитите му да се овладее. Това му струваше много усилия, отбеляза тя — ръцете му трепереха, гърдите се повдигаха бързо. — Опитвам се да открия мъжа, който е убил Шарън, сенаторе. Предполагам, че това е много важно и за вас.
— Това няма да я върне. — Той отново седна, очевидно изтощен от избухването. — Сега най-важното е да защитим онова, което е останало. А за да го постигнем, името на Шарън не бива да се замесва заедно с това на другите две жени.
Разсъжденията му не й харесваха, нито я интересуваха чувствата му. А те все още бяха тревожно разпалени.
— Да ви донеса ли вода, сенатор Деблас?
Той кимна и махна с ръка. Ив излезе и наля чаша бутилирана вода. Когато се върна, дишането му бе станало по-равномерно, а ръцете се бяха поуспокоили.
— Сенаторът се претоварва — вметна Рокман. — Неговият Законопроект за нравствените стойности ще бъде гласуван утре. Тази семейна трагедия ще окаже допълнителен натиск.
— Разбирам. Правя всичко възможно, за да приключа случая. — Тя наведе глава — Политическият натиск пречи много при провеждането на едно разследване. Не ми харесва да ме следят в личното ми време.
Рокман се усмихна мило.
— Съжалявам. Какво точно имате предвид?
— Следят ме, а личната ми връзка с един мъж е докладвана на шефа Симпсън. Не е тайна, че Симпсън и сенаторът са много близки.