— Сенаторът и шефът Симпсън са свързани с лични и политически интереси — съгласи се Рокман. — Едва ли би било етично или в интерес на сенатора да следи служител на полицията Уверявам ви, лейтенант, сенаторът Деблас е твърде погълнат от своята скръб и отговорността, която носи към страната, за да се тревожи за… личните ви връзки. Подочухме обаче от шефа Симпсън, че доста неща ви свързват с Рурк.
— Един безнравствен опортюнист. — Сенаторът остави чашата настрани. — Той не би се спрял пред нищо в името на властта.
— Той — добави Ив — беше освободен от всички обвинения по това разследване.
— Парите купуват неприкосновеност — рече Деблас в отговор с отвращение.
— Не и в този кабинет. Сигурна съм, че ще изискате доклада от командира. Междувременно, независимо дали това ще смекчи или не скръбта ви, възнамерявам да открия убиеца на внучката ви.
— Вашата отдаденост на работата е похвална. — Деблас се надигна. — Внимавайте в престараването си да не изложите на опасност доброто име на семейството ми.
— Какво ви накара да промените мнението си, сенаторе? — учуди се Ив. — Когато говорихме за първи път, заплашихте да ми отнемете работата, ако не открия убиеца на Шарън, и то незабавно.
— Тя вече е мъртва — беше всичко, което каза той, и закрачи към вратата.
— Лейтенант — Рокман сниши глас. — Искам да ви напомня, че натискът върху сенатора Деблас е огромен и ако човек е по-слаб, той може да го съсипе. — Той въздъхна бавно. — Както стана с жена му. Тя е изпаднала в нервна криза.
— Съжалявам.
— Лекарите не са убедени, че тя ще се оправи. Тази допълнителна трагедия накара сина му да полудее от мъка. Дъщеря му се затвори в себе си, не контактува със семейството и се е оттеглила в уединение. Единствената надежда на сенатора да се възстановят отношенията в семейството, е да остави смъртта на Шарън и преживеният ужас да утихнат.
— В такъв случай може би най-доброто е сенаторът да отстъпи и да остави отдела да работи на спокойствие.
— Лейтенант… Ив — каза той с изключителния си чар, — ще ми се да успея да го убедя в това, но вярвам, че ще бъде безполезно, така както би било, ако се опитам да ви накарам да оставите Шарън да почива в мир.
— Прав сте.
— Е, тогава — за миг той хвана ръката й. — Всички ние трябва да направим каквото е по силите ни, за да оправим нещата. Приятното ми беше да ви видя отново.
Ив затвори вратата след него и се замисли. Деблас несъмнено имаше много избухлив характер, който можеше да доведе до насилие. Тя почти съжаляваше, че той не умее да се владее, че му липсва пресметливостта, за да е планирал до педантичност трите убийства.
Във всеки случай щеше да си има доста неприятности, ако решеше да свърже един крайно десен сенатор с няколко нюйоркски проститутки.
Може пък да се опитваше да защити семейството си. А може и да се опитваше да защити Симпсън — политическия си съюзник.
Това беше губеща карта, реши Ив. Може и да работи за Симпсън, ако шефът е свързан с убийствата на Стар и Касъл. Но един мъж не защитава убиеца на своята внучка.
Грешиш, като не търсиш двама мъже, помисли си Ив. Независимо от това, тя щеше да се порови из делата на Симпсън.
Трябваше обаче да го направи обективно. И не биваше да се забравя, че съществува голяма вероятност Деблас да не знае, че един от любимите му политически приятели е бил изнудван от внучката му.
Тя трябваше да открие това.
Но сега беше ред на друго нейно подозрение. Намери номера на Чарлс Монро и се свърза по телефона.
Гласът му бе сънен.
— Цялото си време ли прекарваш в леглото, Чарлс?
— По възможност, лейтенант Сладурче. — Той разтри очите си с ръка и й се захили. — Така си мисля за теб.
— Е, по-добре недей. Имам няколко въпроса.
— А, не можеш ли да дойдеш тук и да ми ги зададеш лично? Топъл съм, гол и сам самичък.
— Човече, не знаеш ли, че има закон срещу подобни предложения към офицер от полицията.
— Казах ти, ще го направя без пари — ще е съвсем лично преживяване.
— Нека да го оставим безлично. Има една жена от твоя бранш. Джорджи Касъл. Познаваш ли я?
Прелъстителката усмивка угасна на лицето му.
— Да. Всъщност познавах я. Макар и не много добре. Запознахме се на едно празненство преди около година. Тя все още беше нова в бизнеса. Забавна, привлекателна. Навита. Паснахме си.
— В какъв смисъл?
— Сприятелихме се. От време на време се виждахме да пийнем по нещо. Веднъж, когато програмата на Шарън беше твърде претрупана, аз я накарах да изпрати няколко клиента при Джорджи.