— Мисля, че му е все едно при кого е. — Но трябваше да признае, че й бе приятно да го гали, а той да стои сгушен в нея. — Не зная какво да правя с него. Обадих се на дъщерята на Джорджи, а тя ми каза, че не може да понесе мисълта да го вземе. Моята настоятелност само я накара да се разплаче.
— Можеш да го задържиш.
— Не зная. Човек трябва да се грижи за домашните си любимци.
— Котките са забележително самостоятелни. — Той седна на канапето и изчака тя да се настани до него. — Разкажи ми как мина денят ти.
— Нямах особени успехи. А ти?
— Свърших много работа.
— Имаш много книги — каза Ив и се почувства неудобно от онова, което криеше.
— Изпитвам някаква привързаност към тях. Когато бях на шест години, едва можех да чета името си. После попаднах на една разкъсана книга на Йейтс. Той е много известен ирландски писател — добави той, когато забеляза, че Ив го гледа с недоумение. — Страшно исках да разбера за какво пише и така сам се научих да чета.
— Не си ли ходил на училище?
— Не. В очите ти виждам тревога, Ив — прошепна той.
Тя въздъхна. Какъв смисъл имаше да крие, когато той виждаше през нея.
— Имам проблем. Искам да разбера нещо допълнително за Симпсън. Очевидно е, че не мога да използвам каналния ред, нито домашния, нито служебния си компютър. Още щом се опитам да проуча шефа на полицията, веднага ще ме изхвърлят.
— Сигурно се питаш дали имам защитена, нерегистрирана система. Разбира се, че имам.
— Разбира се — промълви Ив. — Една нерегистрирана система е в нарушение на Кодекс 453, част 35-та.
— Не мога да не призная, че ужасно се възбуждам, когато ми цитираш законите, лейтенант.
— Никак не е забавно. Онова, което искам да те помоля да направиш, е незаконно. Да се проучва чрез електронни средства личността на един държавен служител е сериозно престъпление.
— След това можеш да арестуваш и двама ни.
— Не се шегувай, Рурк. Аз се придържам към законите, а сега те карам да ги нарушаваш.
Той се надигна и я изправи.
— Скъпа Ив, нямаш ни най-малка представа колко закони съм нарушил. — Той взе бутилката с вино, стисна я с два пръста и обгърна кръста на Ив. — Когато бях на десет години, се занимавах със забранена игра на зарове — започна той, докато я водеше от стая в стая. — Наследство от скъпия ми баща, който заради нея бе наръган с нож в гърлото в една тясна уличка в Дъблин.
— Съжалявам.
— Не може да се каже, че бяхме близки. Той беше едно копеле и никой не го обичаше, най-малко пък аз. Съмърсет, ще вечеряме в седем и трийсет — добави Рурк и пое към стълбите. — Но със силата на юмрука той ме научи да познавам заровете, картите и залаганията. Беше крадец, не много сръчен, както го доказа и неговият край. Аз бях по-добър. Крадях, мамех, а известно време се занимавах и с контрабандна търговия. Както виждаш, едва ли можеш да ме поквариш с една скромна молба.
Тя гледаше настрани, докато той въвеждаше кода за втората врата.
— А все още ли…
— Дали все още крада, мамя и се занимавам с контрабанда ли? — Той се обърна и докосна лицето й. — Това никак не би ти харесало, нали? Ще ми се да ти кажа „да“. Твърде отдавана разбрах, че има много по-вълнуващи игри в рамките на закона. А удоволствието от спечелената игра не може да се сравнява с нищо друго.
Той я целуна по челото а после влезе в стаята.
— Но трябва да участваме.
Глава шестнайсета
В сравнение с останалата част от къщата, която бе виждала, тази стая бе подредена по спартански, строго организирана за работа. Никакви приказни статуи и пищни полилеи. Широкото командно табло с П-образна форма — основата за комуникации и изследвания, — изпълнено с всевъзможни устройства за извличане на информация, бе монотонно черно, с хиляди копчета и бутони, набраздено с прорези и претъпкано с екрани.
Ив бе чувала, че Международният център за криминални издирвания притежава най-съвършената и скъпа информационна система в страната. Предполагаше, че и Рурк има нещо подобно.
Тя не разбираше много от компютърна техника, но още от пръв поглед й стана ясно, че апаратурата тук определено превъзхожда всякакви устройства от подобен род, ползвани от нюйоркската полиция и службите за сигурност. Такова нещо трудно можеше да си позволи дори единственият по рода си отдел за електронно детектиране.
Дългата стена пред командното табло бе заета от шест големи монитора. Имаше и втора, допълнителна система, състояща се от малък, лъскав монитор за визуална връзка, втори лазерен факс, холограмна система за приемане и предаване на сигнали и няколко други апарата, които тя не можа да разпознае.