Трите компютърни бази бяха свързани помежду си с монитори. Плочките на пода блестяха ослепително с диамантените си форми, преливайки цветове в безмълвна хармония, подобно на люлееща се течност. Единственият прозорец, гледащ към града, пропускаше през себе си последните лъчи на залязващото слънце.
Дори и тук атмосферата изглеждаше недостатъчно подходяща за Рурк.
— Доста добро оборудване — отбеляза Ив.
— Не чак толкова функционално като в моя офис, но основните неща ги има. — Той застана зад главното командно табло и опря длан върху екрана за идентификация. — Рурк. Разреши достъп за операция.
След краткотрайно дискретно жужене командното табло включи светлините си.
— Приеми идентификационни параметри на нова длан и запамети нов гласов регистър — продължи той и кимна към Ив. — Готов за „жълт“ достъп.
При кимването му с глава Ив притисна ръка върху екрана. Почувства слабата гъделичкаща топлина на четящото устройство.
— Далас.
— Готово. — Рурк зае мястото си. — Сега системата ще разпознава гласа ти и ще приема твои устни и ръчни команди.
— Какъв е този „жълт“ достъп?
Той се усмихна.
— Напълно достатъчен, за да ти каже всичко, което трябва да знаеш, и същевременно не съвсем достатъчен, така че да мога да държа нещата под контрол.
— Хм. — Тя се огледа. Погледът й премина през пулта с търпеливо премигващи светлинки и безброй монитори и датчици. Прииска й се и Фийни да беше там с неговия компютърен ум. — Търси за Едуард Т. Симпсън, шеф на полицията и сигурността, град Ню Йорк. Всички финансови данни.
— Целим се право в десятката — измърмори Рурк.
— Нямам време за губене. Нали това не може да бъде проследено?
— Не само че не може да бъде проследено, а дори няма да има доклад за извършеното търсене.
— Симпсън, Едуард Т. — обяви компютърът с мек, женски тон — финансови архиви. Започвам търсене.
Виждайки повдигнатата вежда на Ив, Рурк се засмя.
— Предпочитам да работя с мелодични гласове.
— Искам да попитам — вметна тя — как успяваш да получиш достъп до данните, без да активизираш системата за компютърна защита „Компюгард“?
— Няма система, която да е сто процента защитена или напълно изолирана, без да е възможно да се проникне в нея. Дори и вездесъщата „Компюгард“ не е такава. Тя може да бъде непреодолима пречка за един средно способен хакер или електронен крадец, но с подходяща апаратура може да се проникне дори в нея. А аз разполагам с такава. Това е всичко. Данните са готови. Да бъдат представени на екран едно — нареди той.
Ив погледна нагоре и видя как справката за кредитите на Симпсън проблесна на големия монитор. Бяха стандартни данни: изплащане на автомобилни вноски, ипотеки, баланси на кредитни карти. Всички до последната — автоматични електронни преводи.
— Тази сметка в „Америкън експрес“ е доста солидна — констатира замислено тя. — Освен това, надали е обществено достояние фактът, че той притежава земя на Лонг Айлънд.
— Това едва ли ще може да се нарече мотив за убийство. Този човек се старае да има първокласен рейтинг, което означава, че винаги плаща дължимото. А, ето още една банкова сметка. На екран две.
Ив проучи цифрите с недоволно изражение.
— Нищо, което да буди подозрение. Напълно нормални вноски и тегления, извършвани главно чрез банкомати, както се вижда от данните на справката. Какво е това „Джеремис“?
— Мъжки моделиер — отвърна Рурк с презрителна усмивка. — Според мен — второкласен.
Тя сбърчи нос.
— Прекалено много разходи за дрехи.
— Скъпа, ще се наложи малко да те покваря. Прекалено много са, само ако става дума за бельо.
Тя изсумтя и мушна палци в предните джобове на кафявите си панталони.
— Ето я и борсовата му сметка. Екран три. Напълно безинтересна — добави Рурк след един бърз преглед.
— Какво имаш предвид?
— Ами, неговите инвестиции, такива, каквито са. Никъде никакъв риск. Държавна емисия, няколко съвместни фонда и демонстрация на повърхностни знания за „сините чипове“. Всичко извадено на сергията.
— И какво толкова нередно има в това?
— Нищо, ако някой желае парите му да трупат прах. — Той я изгледа косо. — Ти, лейтенант, играеш ли на борсата?
— Ами, да. — Тя все още се опитваше да проумее точния смисъл на разните съкращения и проценти. — Следя борсовите бюлетини два пъти седмично.
— И нямаш стандартен борсов пакет? — Той почти потрепери.
— И какво от това?
— Дай ми това, което имаш, и ще удвоя размера на сумата за шест месеца.
Тя само се намръщи, продължавайки съсредоточено да разглежда борсовите данни.
— Не съм дошла тук, за да се замогвам.