— Да те използвам, разбира се. — Тя го захапа, не особено нежно, по долната устна. — Да си доставя удоволствие. — С вдигнати вежди Ив разкопча ризата му и я разтвори. — Наистина имаш страхотно тяло. — Тя прокара ръце по гърдите му. — Преди си мислех, че неща от този род са чисто самохвалство. В края на краищата всеки по-заможен може да си го позволи.
— Но аз, моето, не съм го купувал — отвърна Рурк, сам изненадан, че защитава физиката си.
— Не си, но си имаш фитнес зала тук, нали? — Привеждайки се над него, тя прокара устни по рамото му. — Някой път ще трябва да ми я покажеш. Мисля, че много ще ми хареса да те гледам как се потиш.
Той се завъртя и я обърна под себе си. Почувства как тялото й изведнъж се скова, след което се отпусна под ласкавите движения на ръцете му. Напредък, помисли си той. Началото на гласуваното доверие.
— Готов съм да работя с теб, лейтенант, по всяко време. — Той издърпа пуловера през главата й. — Без никакви ограничения.
Освободи ръцете й и почувства силно вълнение, виждайки я как се протяга напред и го притегля в обятията си.
Толкова истинска, помисли си той, докато тонът на любовната игра се променяше пред погледа му от закачлив в нежен.
Толкова слаба, така объркана. Влезе в нея бавно и много нежно веднага щом се възбуди. Гледаше как тялото й тръпне в наслада, слушаше тихите сподавени стенания, докато сетивата й поглъщаха и най-деликатното движение.
Той се нуждаеше от нея. Мисълта за това, колко силно я бе желал, за сетен път го разтърси. Приведе се над нея и я повдигна. Краката й нежно го обгърнаха, тялото й плавно се огъна напред. Можеше да я докосне с устни.
Чувстваше влажната гореща плът, докато се движеше вътре в нея дълбоко, бавно, равномерно.
С всяко нейно потръпване през тялото му се разнасяше нова вълна от наслада. Шията й бе дълга, тънка, бяла, опияняваща. Той пиеше с жаден поглед от безкрайното й удоволствие, прокарваше ненаситни устни по красивите очертания, докато пулсът под тръпнещата от чувственост плът биеше като лудо.
Тя прошепна името му задъхано с разтреперан глас, обгърна главата му с ръце и силно притисна тялото си към неговото.
Ив установи, че любовното изживяване я бе накарало да се отпусне. Бавно надигналата се възбуда и продължителният бавен край я бяха заредили с нова енергия. Тя не чувстваше неловкост, когато започна да се облича, усещайки полепналата по тялото си негова миризма. Точно обратното — изпитваше задоволство.
— С теб се чувствам добре. — Самата тя се изненада, че го изрече на глас, давайки му това незначително предимство.
Той разбра, че за нея подобно откровение е равносилно на ясно изречено признание.
— Радвам се да го чуя. — Прокара пръст от бузата до малката трапчинка в брадичката й. — Харесва ми да съм с теб.
При тези думи тя се обърна, отдалечи се на няколко крачки и се загледа в стремително препускащите цифри върху екрана на командния пулт.
— Защо не ми разкажеш за детството си в Дъблин, за баща си, за нещата, с които си се занимавал?
— Значи не искаш да бъдеш с човек, когото не познаваш. — Той се загледа в гърба й, докато се обличаше. — Ти ми разказа малко, затова и аз ти казах малко. Освен това, продължавам да се надявам, че ще ми кажеш кой те е наранил, когато си била малка.
— Казах ти, не помня. — Ненавиждаше дори и лекото потрепване на гласа си. — А и не ми е нужно да си спомням.
— Хайде, не бъди толкова докачлива — изрече той тихо, приближи се до нея и разтри раменете й. — Няма да настоявам. Знам много добре какво значи да започнеш всичко отначало, Ив. Да загърбиш миналото, сякаш не е било.
Нямаше смисъл да й казва, че колкото й да бягаш, миналото остава на две крачки зад теб.
Вместо това той я прегърна през кръста. Остана доволен, когато му отвърна със същото. Знаеше, че тя внимателно наблюдава екрана в дъното на помещението. Почувства и момента, когато видя търсеното.
— Мръсник! Погледни цифрите: приходи, разходи. Виж само колко близо са една до друга. Практически са едно и също.
— Те са едно и също — поправи я Рурк и я пусна. Знаеше, че ченгето в нея ще иска да се дръпне настрана. — До последния цент.
— Но това е невъзможно! — Тя се съсредоточи, за да направи сметката наум. — Никой не харчи с такава абсолютна точност до последно това, което е изкарал. Не и по документи. Човек носи със себе си поне някакви джобни пари — за да си купи нещо на улицата, за пепси-автомат, за момчето, което носи пиците. Вярно, ползват се основно кредитни карти или банкомати, но все пак трябва да имаш и дребни.