Тя замълча, обърна се към него.
— Такова нещо си виждал вече, нали? Защо, по дяволите, не каза нищо?
— Изчаквам да видя какви са скритите му авоари. — Той се загледа в премигващия жълт курсор за търсене на данни.
— По всичко изглежда, че съм бил прав. О, колко скучен и еднообразен човек е тоя Симпсън. Както и очаквах — разчита на достопочтените и дискретни швейцарци. Покажи данните на екран пет.
— Боже! — промълви Ив при вида на банковите списъци.
— Това е в швейцарски франкове — обясни Рурк. — Превърни ги в щатски долари, екран шест. Приблизително три пъти повече от размера на платените от него данъци, лейтенант. Какво ще кажеш?
Кръвта й кипна.
— Знаех си, че укрива. По дяволите, знаех го. И виж тегленията, Рурк, за последната година. По двайсет и пет хиляди на тримесечие. На всяко тримесечие. Общо сто хиляди. — Тя се обърна към Рурк. На лицето й бе застинала тънка усмивка. — Това съответства на данните от списъка на Шарън. Симпсън — сто хиляди долара. Тя го е изцедила.
— Може би ще имаш възможност да го докажеш.
— Ще го докажа с цената на всичко! — Ив закрачи нервно из стаята. — Тя го е държала с нещо. Може би нещо за секс и подкупи. Вероятно комбинация от многобройни дребни порочни прегрешения. И той й е плащал, за да мълчи. — Ив пъхна ръце в джобовете и после отново ги извади. — А може би е вдигнала пода. Вероятно на него му е писнало да харчи ежегодно по сто хиляди за застраховка и затова се е отървал от нея. Освен това някой се опитва да прекрати разследването. Някой с достатъчно власт и информация, за да усложни нещата. Уликите сочат право към него.
— А другите две жертви?
Тя мислеше по въпроса. По дяволите, все още нямаше какво да каже.
— Използвал е една проститутка. Можел е да използва и други. Шарън се е познавала с третата жертва, или най-малкото — всяка е знаела за другата. Едната от тях може би е познавала Лола, споменала е за нея, дори я е предложила. По дяволите, а може да е била избрана и съвсем случайно. Сигурно оня е усетил силна възбуда от първото убийство. Това го е изплашило, но същевременно е продължило да му действа възбуждащо като наркотик.
Най-накрая се спря на едно място и погледна Рурк право в очите. В ръката му имаше цигара, която запали, докато я гледаше.
— Деблас е един от неговите поддръжници — продължи тя, — а Симпсън е допринесъл много за дадените от Деблас суми за нравствеността. Някакви си проститутки, помислил си е той. Нищо и никакви курви, при това едната от тях го е заплашвала. А колко по-голяма опасност би била тя за него, след като той веднъж се кандидатира за губернатор!
Тя отново погледна Рурк.
— И точно тук нещата не се връзват.
— Според мен звучеше доста смислено.
— Не и когато прецениш обективно човека. — Тя бавно разтърка с пръсти челото си. — Не е толкова умен. Да, според мен той може да убие, Бога ми, способен е на това, но да извърши толкова прецизно цяла поредица от убийства? Та той е чиновник по душа, администратор или нещо по-лобно, но не и ченге. Той дори не може да си спомни един цифров код, без някой да му помогне. Подкупът е нещо просто — вид бизнес. Да убие от паника, страст или ярост, също може. Но да планира и да изпълни плана си методично, стъпка по стъпка, това не. Та той дори не е достатъчно интелигентен, за да прикрие финансовите си далавери.
— Затова някой му е помогнал.
— Вероятно. Ако успея да го притисна, може би ще изкопча нещо от него.
— Тук мога да ти бъда от помощ. — Рурк дръпна замислено от цигарата си още веднъж и смачка фаса. — Как, според теб, биха реагирали информационните медии, ако получат анонимно съобщение за тайните сметки на Симпсън?
Тя отпусна ръката си, която бе вдигнала, за да я прокара през косата си.
— Ще го качат на въжето. Ако изобщо знае нещо, дори и с цяла орда адвокати около себе си, може би пак ще успеем да измъкнем нещо от него.
— Правилно. Решавай, лейтенант.
Тя се замисли за принципите, за развитието на нещата, за системата, неразривна част от която бе станала и самата тя. Замисли се за трите мъртви жени, за следващите три, които може би щеше да опази.
— Има една репортерка. Надин Фарст. Дай информацията на нея.
Ив не биваше да остава с него. Знаеше, че ще й позвънят, и когато това стане, най-добре да си е вкъщи и сама. Не мислеше, че ще заспи, но се унасяше в сън.
Първо сънува убийство. Шарън, Лола, Джорджи, всяка от тях, усмихваща се срещу камерата. Видя онзи миг, изпълнен със страх, сякаш проблеснала в погледа светкавица, преди жертвите да потънат в топлите чаршафи.
Татенце. Лола го бе нарекла „татенце“. И Ив мъчително се пренесе в друг по-стар, по-ужасяващ сън.