— Не съм допускал, че има някакви несъответствия. Ако съществуват такива, аз нямам никаква представа за тях.
— Значи, началник Симпсън, вие нямате представа за повече от два милиона долара?
— Вече се свързах с моята счетоводна фирма. Ако съществува някаква грешка, тя очевидно е била направена от тях.
— Ще потвърдите или ще отречете, че банкова сметка номер четири-седемдесет и осем-девет-едно-едно-две-седем-четири-деветдесет и девет е ваша?
След поредната кратка консултация Симпсън кимна:
— Ще потвърдя това. — Ако излъжеше, само щеше да стегне още повече примката около врата си.
Уитни погледна към Ив. Без съмнение банковата сметка бе работа на данъчните власти. Единственото, което искаха от Симпсън, бе да потвърди.
— Бихте ли обяснили, началник Симпсън, причините за изтеглянето на сумата от сто хиляди долара — четирикратно по двайсет и пет хиляди, — извършвано от вас всяко тримесечие тази година?
Симпсън пристегна възела на връзката си.
— Не виждам никакви причини да ви давам обяснения как харча парите си, лейтенант Далас.
— Тогава може би ще ни обясните по какъв начин същите тези суми са взети от вас и прехвърлени в сметките на Деблас.
— Не разбирам за какво говорите.
— Разполагаме с достатъчно доказателства, че вие сте изплатили на Шарън Деблас сумата от сто хиляди долара на четири пъти по двайсет и пет хиляди за период от една година. — Ив изчака за момент. — Твърде голяма сума за даване на случайна позната.
— Нямам какво да кажа по въпроса.
— Изнудваше ли ви тя?
— Нямам какво да ви кажа.
— Доказателствата говорят вместо вас — заяви Ив. — Тя ви е изнудвала, а вие сте й плащали. Със сигурност знаете, началник Симпсън, че съществуват само два начина да бъде спряно едно изнудване. Единият — прекратявате вноските; и другият — елиминирате изнудвача.
— Това е абсурдно. Аз не съм убил Шарън. Плащах й винаги и точно навреме. Аз…
— Началник Симпсън. — По-възрастният от двойката адвокати постави ръка върху рамото му и стисна пръсти, след което насочи невинния си поглед към Ив. — Моят клиент няма да прави никакви изявления по отношение на Шарън Деблас. Без съмнение ще окажем съдействие на данъчните власти във връзка с разследването по счетоводните документи на моя клиент. Въпреки всичко до момента срещу него няма предявени никакви обвинения и ние се намираме тук само от учтивост, както и да покажем желанието си за сътрудничество.
— Познавахте ли жена на име Лола Стар? — прекъсна го Ив.
— Моят клиент няма какво да каже.
— Познавахте ли компаньонка на име Джорджи Касъл?
— Същият отговор — отвърна търпеливо адвокатът.
— Направили сте всичко възможно, за да възпрепятствате разследването на това убийство още от самото начало. Защо?
— Това изявление ли е или факт, лейтенант Далас? — попита адвокатът. — Или може би лично мнение?
— Ще ви дам и факти. Вие сте били в интимни отношения с Шарън Деблас. Измъквала ви е по сто хилядарки на година. Тя е мъртва, а пък някой разпространява поверителна информация във връзка с разследването. Биват убити още две жени. Всичките жертви са осигурявали прехраната си чрез законна проституция. Нещо, с което да не сте съгласен дотук?
— Моето противопоставяне срещу проституцията е политическа, морална и лична позиция — отвърна твърдо Симпсън. — Ще подкрепя чистосърдечно всеки един закон, който официално я забранява. Но едва ли бих елиминирал проблема, ако започна да премахвам проститутките една по една.
— Вие притежавате колекция от стари оръжия — продължи да упорства Ив.
— Да, така е — съгласи се Симпсън, пренебрегвайки адвоката си. — Малка, скромна колекция. Всичко е регистрирано, застраховано и заведено под инвентарен номер. Готов съм по всяко време да я предоставя на командир Уитни за проверка.
— Оценявам жеста ви — рече Уитни, шокирайки Симпсън със съгласието си. — Благодаря ви за сътрудничеството.
Симпсън стана. Лицето му се бе превърнало в бойно поле на най-противоречиви чувства.
— Когато този въпрос се изясни, няма да забравя нашата среща. — Погледът му се спря върху Ив. — Няма да забравя кой атакува кабинета на шефа на полицията и сигурността.
Командир Уитни изчака, докато Симпсън се изнесе, последван от своя адвокатски екип.
— Когато случаят приключи и се изясни, той няма да смее да се доближи и на сто метра от кабинета на шефа на полицията и сигурността.
— Трябваше ми още време да поработя върху него. Защо му позволи да си тръгне?
— Неговото име не е единственото в списъка на Деблас — напомни й Уитни. — Освен това все още няма никаква връзка между него и останалите две жертви. Провери до край хората от списъка, покажи ми доказателство за съществуващи връзки и ще ти осигуря цялото време, от което се нуждаеш. — Той замълча, ровейки из копията на документите, изпратени до неговата служба. — Далас, стори ми се прекалено подготвена за този разпит. Все едно, че си го очаквала. Нали не е нужно да ти напомням, че ровенето из чужди лични документи е противозаконно.