— Никой не ви обвинява. — Подготовката бе научила Ив да се справя със страха и скръбта. — Просто ми кажете какво е станало.
— Той ме изнасили. Не можах да го спра. Изнасили ме. След това изнасили и нея. После я уби. Можеше да убие мен вместо нея.
— Кажете ми къде се намирате. — Тя погледна към екрана, надявайки се да види и образ. — Искам да ви помогна, но трябва да знам къде сте.
Дишането секна, чу се хленч.
— Той каза, че всичко трябвало да остане в тайна. Не мога да ви кажа. Той уби нея, за да не може да го издаде. Сега идва моят ред. Никой няма да ми повярва.
— Аз ви вярвам. Ще ви помогна. Доверете ми се… — тя изруга, връзката бе прекъсната. — Откъде е? — попита настойчиво, след като превключи сигнала.
— Фронт Ройъл, Вирджиния. Номер седем-нула-три-пет-пет-пет-трийсет и девет-нула-осем. Адрес…
— Не ми трябва. Свържете ме с капитан Фийни. Бързо!
Две минути изглежда не бяха достатъчно бързо. Ив едва не протри дупка в слепоочието си, докато чакаше.
— Фийни, попаднах на нещо, наистина голямо.
— Какво?
— Все още и аз самата не мога да преценя точно, но ми трябваш, за да отидеш да вземеш Чарлс Монро.
— Господи, Ив, да не сме го спипали?
— Не още. Монро ще те отведе до другия личен сейф на Шарън. И много внимавай с онова, което ще намериш в сейфа.
— А ти какво ще правиш?
— Трябва да хвана един самолет. — Тя прекъсна връзката, след което набра номера на Рурк. Изтекоха безвъзвратно още три минути от скъпоценното време, преди да се чуе с него.
— Тъкмо се канех да ти се обадя, Ив. Изглежда ми се налага да летя до Дъблин. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Рурк, нужен ми е самолетът ти. Веднага! Трябва да стигна много бързо до Вирджиния. Ако използвам установените канали или обществен транспорт…
— Ще го имаш. Терминал С, вход 22.
Тя затвори очи.
— Благодаря ти. Длъжница съм ти.
Благодарността й продължи до момента, в който пристигна на входа и видя Рурк да я чака там.
— Нямам време за разговори. — Гласът й бе рязък. Дългите й крака напредваха с широка крачка към асансьора.
— Ще говорим в самолета.
— Значи идваш с мен. Това е официално…
— Става дума за моя самолет, лейтенант — прекъсна я той учтиво, когато вратата на асансьора се плъзна безшумно, оставяйки ги сами в тясното пространство.
— Не можеш ли да направиш нещо без допълнителни уговорки?
— Мога, но случаят не е от тези.
Люкът на входа се отвори. Стюардесата ги чакаше.
— Добре дошли на борда, господине, лейтенант. Да ви предложа ли нещо освежително?
— Не, благодаря. Кажи на пилота да излети веднага щом получим разрешение. — Рурк зае мястото си, докато Ив стоеше намръщена. — Не можем да излетим, преди да седнеш и затегнеш колана си.
— Мислех, че ще ходиш до Ирландия. — Можеше да спори с него еднакво добре и седнала.
— Не е от такова първостепенно значение. А това е. Ив, преди да си казала каквото и да било, искам да ти обясня мотивите си. Ти отиваш във Вирджиния по спешност. Очевидно става дума за случая Деблас и някаква нова информация, свързана с него. Бет и Ричард са мои приятели, мои близки приятели. А аз нямам кой знае колко много близки приятели, както и ти, предполагам. Нека за момент да си разменим ролите. Какво би направила ти на мое място?
Тя забарабани с пръсти по облегалката на стола си. Самолетът се раздвижи, насочвайки се към пистата.
— Това не е нещо лично.
— За теб не, но за мен е много лично. Бет се свърза с мен, докато се обаждах да подготвят самолета. Помоли ме да дойда.
— Защо?
— Не ми каза. А и няма нужда да го прави — достатъчно е да ме помоли.
Лоялността бе фактор, срещу който Ив просто нямаше какво да каже.
— Не мога да те накарам да не идваш, но те предупреждавам, че това е служебна работа.
— А службата се е размърдала тази сутрин — добави той сухо, — защото средствата за информация са получили важни новини от някакъв неизвестен източник.
Тя изсумтя, сякаш я бяха притиснали натясно.
— Благодарна съм ти за помощта.
— Дотолкова, че да ми кажеш и развръзката?
— Предполагам, че всичко ще се изясни до края на деня. — Тя размърда неспокойно рамене. — Симпсън ще се опита да прехвърли цялата вина на счетоводната си фирма. Не го виждам как ще се оправи. Данъчните служби ще го обвинят в укриване на данъци. Предполагам, че вътрешното разследване ще установи и произхода на парите му. Като имам предвид докъде може да се разпростре въображението на Симпсън, съм готова още от сега да се обзаложа, че става дума за стандартни спекулации и измами, подкуп и рушвети.
— А изнудването?
— О, той й е плащал. Призна поне това, преди адвокатът му да успее да го спре. И ще се вкопчи в изявлението си веднага щом разбере, че плащането при изнудване се смята за действие, неподлежащо на съдебно дирене, вместо обвинението в съучастничество в убийство.