Тя извади пейджъра за аудиовизуална комуникация и поиска връзка с Фийни.
— Ти ли си, Далас?
— Успя ли?
Фийни повдигна нагоре малка кутийка, за да може тя да я види на миниатюрния екран.
— Пълна е с имена и дати. Не му мърдат двайсет години.
— Започни от последните записки и действай отзад напред. Ще пристигна на мястото до двайсет минути. Ще се свържа с теб веднага щом мога, за да ми докладваш за развитието на нещата.
— Хей, лейтенант Сладурче. — Чарлс се напъха в единия ъгъл на екрана и й се ухили насреща. — Как се представих?
— Много добре. Благодаря ти. А сега, докато не ти се обадя, забрави за личния сейф, за дневниците, за всичко.
— Какви дневници? — попита той и й намигна. Изпрати й една въздушна целувка, преди Фийни да успее да го избута настрани.
— Тръгвам обратно към полицейския участък. Поддържай връзка.
— Приключвам. — Ив изключи пейджъра и го мушна обратно в джоба си.
Рурк изчака за момент.
— Лейтенант Сладурче?
— Стига, Рурк. — Тя затвори очи, за да се абстрахира от присъствието му, но не успя да заличи напълно появилата се на лицето й усмивка.
Когато кацнаха, трябваше да си признае, че името на Рурк се оказа по-ефективно от значката й. Само след броени минути се прехвърлиха в мощна, взета под наем кола и полетяха стремително към Фронт Ройъл. Може и да имаше нещо против отреденото й до шофьора място, но срещу шофирането му нямаше никакви възражения.
— Твърдиш, че Ричард ти е добър приятел. Като какъв би го описал?
— Интелигентен, силно вярващ, спокоен. Говори рядко, само когато има какво да каже. Живее в сянката на своя баща. Често са на нож с него.
— А как би описал неговото отношение към баща му?
— От малкото, което някога е споменавал, и от подхвърлянията на Бет, бих го определил като войнствено и изпълнено с голямо разочарование.
— А отношението му към Шарън?
— Изборът, който направи тя, бе напълно противоположен на неговия начин на живот, ако щеш, на неговия морал. Той вярва непоколебимо в свободата на избора и изявата. И все пак не мога да си представя някой баща да желае дъщеря му да стане проститутка.
— Не беше ли включен и той в проекта за сигурност на баща му по време на последната сенаторска кампания?
— Лоялността към семейството е по-силна от политиката. Човек с възгледите на Деблас е или силно обичан, или силно мразен. Ричард може и да не е съгласен с баща си, но едва ли би поискал той да бъде убит. И след като специализира в сферата на осигурителното право, естествено е да помогне на баща си в тази насока.
Син защитава баща си, помисли си Ив.
— А колко далеч би отишъл Деблас, ако трябваше да защитава сина си?
— От какво? Ричард е най-умереното същество, което познавам. Има сдържано поведение, защитава своите убеждения, без да нарушава закона. Той… — Изведнъж осъзна смисъла на въпроса. — Целиш се не където трябва — рече Рурк през зъби. — Много бъркаш.
— Ще видим.
Къщата на хълма изглеждаше спокойна. Стоеше ведро и приветливо под студеното синьо небе, заобиколена от няколко дръзки минзухара, палаво надничащи сред излинялата зимна трева.
Външният вид, помисли си Ив, е по-скоро измамен, отколкото отговарящ на действителността. Знаеше, че това не е дом, символ на несметно богатство, спокойно щастие и порядъчен живот. Сега вече бе сигурна, че знае също така какво бе станало зад тези розови стени и бляскащи прозорци.
Вратата отвори Елизабет. Бе по-бледа и посърнала от последния път, когато я бе видяла Ив. Очите й бяха подпухнали от плач, а костюмът й стоеше като на закачалка, толкова много бе отслабнала.
— О, Рурк. — Елизабет се хвърли в прегръдките му. — Съжалявам, че те накарах да дойдеш чак дотук. Не трябваше да те безпокоя.
— Не говори глупости. — Той повдигна нагоре лицето й с такава нежност, че сърцето на Ив се сви болезнено. — Бет, ти не се грижиш за себе си.
— Не съм в състояние да правя нищо. Всичко се разпада, а аз… — Изведнъж тя млъкна, досетила се, че не са сами.
— Лейтенант Далас.
Ив долови мълниеносния упрек в погледа на Елизабет, когато тя се обърна към Рурк.
— Не ме е довел той, госпожо Баристър. Аз водя него. Тази сутрин получих обаждане от този район. Вие ли бяхте това?
— Не. — Елизабет отстъпи назад. Ръцете й се сключиха една в друга, заизвиваха се. — Не. Не съм аз. Трябва да е била Катрин. Тя пристигна тук снощи съвсем неочаквано. В истерия. Не е на себе си. Взели са майка й в болница, а изгледите не са добри. Предполагам, че не е издържала на голямото напрежение от последните няколко седмици. Затова ти се обадих, Рурк. Ричард просто не знае какво да прави. Изглежда и аз не мога да помогна с нищо. Нуждаехме се от някого.