Джейн се засмя на последната реплика, изречена с тих, мелодичен глас.
— Ти вероятно ще се сприятелиш с Бони — каза Маделин. — Невъзможно е да я намрази човек. Аз съм много добра в мразенето на хора, но дори на мен ми е трудно. Налага ми се да вложа цялото си сърце и душа, за да го постигна.
Тя отново намести леда върху глезена си.
— Когато Бони чуе, че съм си навехнала глезена, ще ми донесе храна. Тя просто обожава да си намира извинения да ми носи домашно сготвена храна. Вероятно защото Нейтън ѝ е казал, че готвя ужасно, и тя иска да ми натрие носа. Макар че най-лошото при Бони е това, че тя едва ли иска да ми натрие носа. Просто е ужасно мила. С удоволствие бих запратила храната ѝ право в коша за боклук, но проклетите ѝ манджи са толкова вкусни. Съпругът ми и децата ще ме убият.
Лицето на Маделин внезапно грейна и тя помаха с ръка.
— О! Тя е тук! Най-после! Селест! Насам! Ела да видиш какво направих!
Джейн вдигна поглед и сърцето ѝ се сви.
Не би трябвало да има значение. Тя знаеше, че това не беше толкова важно. Но някои хора бяха толкова недопустимо красиви, болезнено красиви, че караха околните да изпитват срам от себе си. Да се чувстват така, сякаш цялата им посредственост е изложена на витрина пред очите на целия свят. Ето как трябваше да изглежда една жена. Точно по този начин. Тя беше еталонът, а Джейн беше грешката.
Ти си едно много дебело, грозно момиченце, обади се в ухото ѝ настойчиво гласче с горещ, зловонен дъх.
Тя потръпна от ужас и се опита да се усмихне на ослепително красивата жена, която вървеше към тях.
Tea: Вече сте чули, предполагам, че Бони е омъжена за бившия съпруг на Маделин — Нейтън. Там нещата са сложни. Може би няма да е зле да се поразровите в това. Не ви казвам как да си вършите работата, разбира се.
Бони: Това няма абсолютно нищо общо с каквото и да било. Нашите отношения са напълно приятелски. Тази сутрин например оставих на прага им вегетарианска лазаня за горкичкия ѝ съпруг.
Габриел: Аз бях нова в училището. Не познавах жива душа. „О, ние сме толкова грижовно училище“, каза ми директорката. Дрън-дрън. Нека ви кажа, първото нещо, което си помислих още щом влязох в онзи двор в деня за опознаване в детската градина, беше тесен кръг. Тесен, тесен, тесен. Не се изненадвам, че се стигна до смъртен случай. Е, добре де, преувеличавам. Бях малко изненадана.
5.
Селест отвори стъклената врата на „Блу Блус“ и веднага видя Маделин. Делеше една маса с дребно, слабо момиче, облечено в дънкова пола и обикновена бяла тениска с остро деколте. Непознато момиче. Прониза я внезапно разочарование. „Само ние двете“, бе казала Маделин.
Селест пренареди очакванията си за сутринта и пое дълбоко въздух. Напоследък забелязваше нещо странно, което се случваше всеки път, когато контактуваше с хора в групи. Не можеше да си спомни ясно присъствието си сред околните. Улавяше се да мисли: Не се ли изсмях твърде високо току-що? Не забравих ли да се засмея? Не се ли повторих току-що?
По някаква причина, когато бяха само двете с Маделин, всичко беше наред. Сигурно защото познаваше Маделин толкова отдавна. Усещаше личността си непокътната в компанията на Маделин.
Може би имаше нужда от тоник. Така би казала баба ѝ. Тоник. Какво беше това?
Тя тръгна между масите в тяхна посока. Все още не я бяха забелязали. Изглеждаха дълбоко потънали в разговор. Сега вече ясно виждаше профила на момичето. Беше твърде млада за училищна майка. Сигурно е детегледачка или au pair[2]. Най-вероятно au pair. Може би европейка? С не много добър английски? Това би могло да обясни леко скования, напрегнат начин, по който седеше, сякаш се опитваше да се концентрира. Може и да нямаше нищо общо с училището, разбира се. Маделин с лекота се движеше през десетки застъпващи се помежду си социални кръгове и по пътя печелеше както приятели, така и врагове за цял живот. Предимно врагове. Тя вирееше най-добре в конфликтни ситуации и се чувстваше най-щастлива, когато бе ядосана.
Маделин видя Селест и лицето ѝ грейна. Едно от най-хубавите неща около Маделин бе начинът, по който се променяше лицето ѝ, когато те видеше, сякаш на света нямаше никой друг, когото би предпочела да види в момента.
2
Младежи на възраст между 18–24 години, които съжителстват с приемно семейство в чужбина с цел изучаване на езика, а в замяна се грижат за децата и помагат в домакинството. — Б. пр.