— Рената някак успя да намери време между заседанията на управителния съвет, за да помоли учителите да организират специална екскурзийка само за надарените деца. Ставаше въпрос за посещение на театрална пиеса. Ама моля ви се, не е нужно да си шибан гений, за да ходиш на театър. Аз съм маркетинг мениджър на театър „Пириуи Пенинсюла“ и точно поради тази причина дочух за това.
— Тя спечели, разбира се — ухили се Селест.
— Разбира се, че спечелих — отвърна Маделин. — Осигурих специално намаление за групово посещение за всички деца, а в антракта имаше шампанско на половин цена за всички родители. Чудесно си прекарахме.
— О! Сега се сетих! — каза Селест. — Замалко да забравя да ти дам твоето шампанско! Чакай да видя дали… да, ето го. — Тя взе да рови из обемистата си сламена кошница по типичния си задъхан начин и накрая измъкна оттам бутилка „Боленже“. — Не мога да ти подаря чаши за шампанско без шампанско.
— Хайде да го отворим сега! — Маделин вдигна бутилката за гърлото, обзета от внезапно вдъхновение.
— Не, не — отвърна Селест. — Луда ли си? Твърде рано е за пиене. След два часа трябва да вземем децата. А и шампанското не е изстудено.
— Закуска с шампанско! — каза Маделин. — Всичко зависи от формулировката. Ще пием шампанско и портокалов сок. По половин чаша на всяка! В продължение на два часа. Джейн? Участваш ли?
— Предполагам, че бих могла да пийна глътка — отвърна Джейн. — Не нося на алкохол.
— Не се и съмнявам, защото тежиш около десет килограма — каза Маделин. — Добре си пасваме с теб. Обичам хора, които не носят на алкохол. Тъкмо ще има повече за мен.
— Маделин — обади се Селест. — Запази го за друг път.
— Но днес е Празникът на Маделин — тъжно отвърна Маделин. — Освен това съм ранена.
Селест завъртя очи.
— Подай ми чаша.
Tea: Джейн беше пийнала, когато дойде да прибере Зиги в деня за ориентация. Така че, сещате се, това дава определена представа за нещата, нали? Млада самотна майка, която пие от сутринта. И дъвче дъвка. Не много добро първо впечатление. Нищо повече не искам да кажа.
Бони: Никой не е бил пиян, за бога! Закусили са с шампанско в „Блу Блус“ по случай четиресетия рожден ден на Маделин. Били са просто леко развеселени. Е, поне така чух; ние всъщност пропуснахме деня за ориентация, защото бяхме на уединено семейно изцеление в Байрън Бей. Беше невероятно духовно преживяване. Искате ли да ви дам адреса на уебсайта им?
Харпър: От самото начало знаете, че Маделин, Селест и Джейн бяха едно малко сплотено трио. Пристигнаха прегърнати като дванайсетгодишни хлапачки. Аз и Рената не бяхме поканени на симпатичното им соаре, макар че познаваме Маделин, откак момчетата ни бяха заедно в детската градина, но както казах и на Рената онази вечер, по време на божествената дегустация в „Реми“ (и това, между другото, беше, преди останалата част от Сидни да го открие), дреме ми на шапката.
Саманта: Аз бях на работа. Стю заведе Лили на детска градина в деня за ориентация. Спомена, че някои от майките се появили след закуска с шампанско. И аз му казах: „Чудно. Как се казват? Звучат точно като мой тип хора“.
Джонатан: Пропуснал съм всичко това. Двамата със Стю си говорихме за крикет.
Мелиса: Не сте го чули от мен, но очевидно Маделин Макензи е била толкова пияна сутринта, че е паднала и си е изкълчила глезена.
Греъм: Мисля, че прахосвате усилия в грешна посока. Не виждам как една необмислена закуска с шампанско би могла да доведе до убийство и тежка телесна повреда, не е ли така?
Шампанското никога не е грешка. Това бе любимата мантра на Маделин. Но след това тя се замисли дали пък в този единствен случай — поне мъничко — преценката ѝ не е била погрешна. Не защото бяха пияни. Не бяха. А защото, когато трите влязоха в училището, заливайки се от смях (Маделин бе решила, че не иска да остане в колата и да пропусне да види излизането на Клоуи, затова ги придружи, увиснала на лактите им), след тях се носеше онова непогрешимо ухание на забавление.
А хората не обичат да пропускат забавление.
6.
Джейн не беше пияна, когато се върна в училището да прибере Зиги. Бе изпила най-много три глътки от онова шампанско.
Но се чувстваше в еуфория. Имаше нещо в пукота на корковата тапа, в неприличието му, в непредвидеността на цялата сутрин, в онези красиви дълги и крехки чаши, отразили слънчевите лъчи, в бариста с вид на сърфист, понесъл три прелестни миниатюрни тарталети със свещички, в мириса на океана, в усещането, че тя може би създаваше нови приятелства с тези жени, които бяха толкова различни от всичките ѝ други приятели: по-възрастни, по-богати, по-изискани.