В онзи момент на Рената ѝ се искаше лично да блъсне Пери през терасата. Бони просто я изпревари.
Ако Рената не беше казала: „Аз не видях как падна“, съзнанието на Маделин може би нямаше да реагира достатъчно бързо и да стигне навреме до последствията за Бони, но веднага щом Рената каза каквото каза, Маделин се сети за дъщерята на Бони. За онова пърхане с миглите и как винаги се криеше зад полата на майка си. Ако на този свят съществуваше дете, което да има истинска нужда от майка си, това беше Скай.
— Бони има малко момиченце — каза Маделин.
— Пери имаше две малки момченца — и какво от това? — попита я Ед и отмести поглед към някаква точка над леглото ѝ. Лицето му изглеждаше измъчено под ярката светлина на лампата. Напомняше ѝ на стареца, в когото някой ден щеше да се превърне. — Просто не знам дали бих могъл да живея с това, Маделин.
Ед пръв бе стигнал до Пери. Той бе човекът, видял размазаното, сгърчено тяло на мъжа, с когото само минути по-рано се бе смял и разговарял за голф. Маделин искаше твърде много от него. И го знаеше.
— Пери не беше добър човек — каза тя. — Той е причинил онези неща на Джейн. Това чу ли го? Той е бащата на Зиги.
— Това няма връзка със случая.
— Както решиш — каза Маделин. Ед беше прав. Прав беше, разбира се, както винаги, но има случаи, когато си прав дори да постъпиш погрешно. — Мислиш ли, че е искала да го убие? — попита тя.
— Не, не мисля — отвърна Ед. — Но какво от това? Аз не съм съдия или съдебен заседател. Не е моя работа да…
— Мислиш ли, че тя ще го направи отново? Мислиш ли, че тя е заплаха за обществото?
— Не, но пак повтарям, какво от това? — Той я погледна измъчено. — Просто не мисля, че бих могъл съзнателно да излъжа в полицейско разследване.
— Не го ли направи вече? — Тя знаеше, че е говорил за кратко с полицията предишната нощ, преди да дойде в болницата, където тя бе откарана с една от трите линейки, пристигнали пред училището.
— Не и официално — отвърна Ед. — Един полицай записа някои неща, а аз казах… Божичко, аз всъщност не знам какво точно съм казал, бях пиян. Не съм споменавал Бони, това го знам, но се разбрахме да отида в управлението в един часа днес, за да дам официални свидетелски показания. Те ще направят запис, Маделин. Двама полицаи ще седят срещу мен и ще ме гледат, докато аз съзнателно ги лъжа. Ще ми дадат да подпиша клетвена декларация. Това ме прави съучастник…
— Здравейте! — Нейтън нахълта в стаята с голям букет цветя и широка холивудска усмивка, сякаш му предстоеше да изнася мотивационна лекция пред публика.
Ед подскочи.
— Божичко, Нейтън, изкара ми акъла!
— Съжалявам, приятел — отвърна Нейтън. — Как си, Мади?
— Добре съм — отвърна Маделин. Имаше нещо смущаващо в това: съпругът и бившият ти съпруг да стоят един до друг и да те гледат тревожно, докато ти лежиш в леглото. Беше нелепо. Искаше ѝ се да си тръгнат. И двамата.
— Ето, заповядай! Горкичката! — Нейтън стовари цветята в скута ѝ. — Разбрах, че ще ходиш с патерици доста време.
— Да… ами…
— Абигейл каза, че ще се върне у вас, за да ти помага.
— О! — каза Маделин. — О… — повтори тя и заопипва розовите листенца на цветята. — Ами… ще го обсъдя с нея. Но мога да се справя и сама. Няма нужда да се грижи за мен.
— Не, няма, но аз мисля, че тя иска да се върне при вас. Просто си търси причина.
Маделин и Ед се спогледаха. Ед сви рамене.
— Отдавна подозирах, че еуфорията ѝ ще се изпари — каза Нейтън. — Липсваш ѝ. Ние не сме истинският ѝ живот.
— Аха.
— Е, аз ще тръгвам — обади се Ед.
— Би ли останал за момент, приятел? — Голямата позитивна усмивка на Нейтън беше изчезнала, сега изглеждаше като виновната страна в пътнотранспортно произшествие.
— Бих искал да поговоря и с двама ви за… хм… за онова, което се случи снощи.
Ед се намръщи, но придърпа един стол, сложи го до своя и кимна на Нейтън да седне.
— О, благодаря, благодаря ти, приятел — засипа го с благодарности Нейтън, докато сядаше.
Последва дълга пауза.
Ед се прокашля.
— Бащата на Бони е бил сприхав човек — каза Нейтън без заобикалки. — Много избухлив. Не мисля, че съм наясно дори с половината от нещата, които е правил. Не с Бони. С майка ѝ. Но Бони и малката ѝ сестричка са виждали всичко. Имали са много трудно детство.
— Не съм сигурен дали да… — обади се Ед.
— Не познавам баща ѝ — продължи Нейтън. — Починал е от инфаркт още преди да срещна Бони. Както и да е, Бони… ами… един психотерапевт ѝ постави диагнозата „посттравматичен стрес“. През по-голямата част от времето е добре, но я мъчат много тежки кошмари и понякога… хм… преживява трудни моменти.