— Когато Зиги започне училище, ще се сдобиеш с нови приятели! — непрекъснато повтаряше майка ѝ с дразнещо вълнение и Джейн с огромно усилие се въздържаше да не завърти очи и да не се държи като намусен и тревожен тийнейджър, комуто предстои преместване в нова гимназия. Майка ѝ имаше три първи приятелки, с които се бе запознала преди двайсет и пет години, когато по-големият брат на Джейн — Дейн — тръгнал на детска градина. В онази първа сутрин четирите отишли да пият кафе и оттогава бяха неразделни.
— Нямам нужда от нови приятели — отвръщаше Джейн.
— Напротив, имаш. Трябва да се сприятеляваш с други майки — да се подкрепяте! Защото вие си знаете през какво минавате!
Но Джейн бе опитала това с групата на майките — уви, безуспешно. Тя просто не можеше да усети близост с тези ведри бъбриви жени и техните шумни разговори относно съпрузи, които „пръста си не помръдваха“, и ремонти, които не приключваха преди раждането на бебето, и онези смешни моменти, в които те бяха толкова заети и уморени, че излизаха от дома си без никакъв грим! (Джейн, която в момента не беше гримирана и никога не се гримираше, ги гледаше кротко и безизразно, но вътрешно крещеше: „Какви ги дрънкате, по дяволите?“.)
И все пак, колкото и да бе странно, с Маделин и Селест усети близост, въпреки че всъщност нямаше нищо общо с тях освен факта, че децата им започваха да ходят на детска градина, и макар Джейн да бе почти сигурна, че Маделин също не би излязла от дома си без грим, тя вече си представяше как двете със Селест (която също не се гримираше; за щастие красотата ѝ бе достатъчно шокираща и без подобрения) се шегуваха с Маделин на тази тема, а тя се смееше и ги дразнеше в отговор, сякаш ги свързваше стабилно приятелство.
Именно затова Джейн не бе готова за онова, което се случи.
Не беше нащрек, бе твърде заета да опознава Начално училище „Пириуи“ (всичко бе толкова симпатично и подредено, че животът изглеждаше песен), наслаждаваше се на слънцето и на все още непознатия мирис на море. Почувства се изпълнена с удоволствие при мисълта за предстоящите училищни дни на Зиги. За пръв път от раждането му задължението да носи отговорност за детството на Зиги не ѝ тежеше. Новият ѝ апартамент се намираше съвсем близо до училището. Щяха да ходят пеш дотам всеки ден, покрай морето и под дърветата нагоре по хълма.
По пътя към нейното начално училище в предградията имаше само гледки от шестте ленти на магистралата и аромат на печено пиле от съседния магазин. Нямаше никакви изкусно проектирани сенчести зони за игра с прелестни цветни плочки, подредени като мозайка във формата на делфини и китове. И със сигурност нямаше никакви стенописи на подводни морски сцени или каменни скулптури на костенурки насред пясъчниците.
— Това училище е толкова прелестно — каза тя на Маделин, докато двете със Селест ѝ помагаха да се придвижва. — Направо е магическо.
— Нали? Миналогодишната училищна викторина събра пари за ремонт на двора — отвърна Маделин. — Русите карета знаят как да организират благотворителни събития. Темата беше „Мъртви знаменитости“. Беше много забавно. Теб бива ли те във викторините, Джейн?
— Много — отвърна Джейн. — Викторините и пъзелите са двете области, в които съм експерт.
— Пъзели? — попита Маделин. — Предпочитам да си избода очите.
Тя се настани на боядисаната в синьо дървена пейка, монтирана около дънера на гигантски фикус макрофила, и вдигна навехнатия си крак върху нея. Около тях веднага се насъбра тълпа други родители и Маделин се обърна към почитателите си, за да представи Джейн и Селест на майките с по-големи деца, които вече познаваше, а после разказа на всички историята за това как навехнала глезена си, спасявайки живота на млади хора.
— Типично за Маделин — каза на Джейн някаква жена на име Каръл. Добродушна на вид жена с голяма сламена шапка и рокля на цветя с дълбоко деколте и бухнали ръкави. Изглеждаше така, сякаш се бе запътила към бяла дъсчена църква от „Малка къща в прерията“. (Каръл? Не беше ли тя онази, за която Маделин каза, че обичала да чисти? Чистницата Каръл.) — Маделин просто обожава скандалите — продължи Каръл. — Скача на всеки. Синовете ни играят футбол заедно и миналата година влезе в спор с един гигантски баща. Всички съпрузи се скриха, а Маделин се изправи ей толкова близо до него и започна да го боде с пръст в гърдите, без да отстъпи и на сантиметър. Истинско чудо е, че оцеля.