Селест стисна здраво катедрата от двете страни и се наведе към микрофона. Имаше нещо толкова просто и същевременно толкова сложно, което тези хора трябваше да разберат.
— Това може да…
Тя замълча, обърна глава встрани от микрофона и се прокашля. Погледна към Сузи, която стоеше наблизо, затаила дъх с изражението на родител, чието дете за пръв път участва в представление пред публика; държеше ръцете си леко повдигнати, сякаш бе готова да хукне към сцената, за да ѝ се притече на помощ.
Селест отново се наведе към микрофона, но този път гласът ѝ прозвуча ясно и уверено:
— Това може да се случи на всеки.
Благодарности
Както винаги, изпитвам огромна признателност към всички прекрасни, талантливи хора в „Ейми Айнхорн Букс“ и специални благодарности на самата Ейми Айнхорн, както и на Лиз Стайн и Кейти Маккий.
Благодаря и на моя агент, Фей Бендър, на издателите и редакторите по света, и най-вече на Кейт Патерсън, Селин Кели и Максин Хичкок.
Много благодаря на Чери Пени, Мариса Вела, Мари Аткинс, Ингрид Баун и Марк Дейвидсън за щедро предоставеното лично време и полезните професионални съвети от най-различни области.
Имам ужасния навик да ровичкам из разговори в търсене на материал. Благодаря, Мери Хасал, Емили Крокър и Лиз Фрицел, че ми позволихте да използвам миниатюрни парченца от живота ви с художествена цел. Може би сега е моментът да уточня, че родителите от прекрасното училище, което децата ми посещават в момента, по нищичко не приличат на родителите от Начално училище „Пириуи“ и се държат отчайващо възпитано на училищни събития.
Благодаря на мама, татко, Кати, Фиона, Шон и Никола; и специални благодарности на сестра ми, изключително талантливата авторка Жаклин Мориарти, която винаги е била и ще бъде първият ми читател.
Благодаря на Ана Купър, че улеснява живота ми толкова много по толкова много начини. Благодаря на приятелките ми и посестрими по перо Бер Карол и Даян Блеклок за това, че превръщат турнетата за представяне на книгите ни в момичешки уикенди с преспиване. (Бер успява да направи забавно дори пазаруването.) Публикуваме общ бюлетин, наречен „Говорим си за книги“. Можете да се абонирате за него на моята уебстраница www.lianemoriarty.com.
Благодаря на Адам, Джордж и Ана, че изпълват живота ми със смисъл. И с врява, и с лудост.
И накрая, този роман се оказа история за приятелството, затова го посвещавам на моята приятелка Маргарет Палиси, с която ни свързват трийсет и пет години общи спомени.
За написването на този роман ми бяха полезни следните книги: Не за хора като нас: Тайното насилие в престижните бракове от Сюзън Вайцман (2000) и Да оцелееш след домашно насилие: Гласове на жени, успели да се измъкнат от Илейн Вайс (2004).