— А, онзи ли! Координаторът на отбора до седем години. — Маделин просъска думата „координатор“, все едно произнасяше „сериен убиец“. — Ще ненавиждам този мъж до края на живота си!
Междувременно Селест стоеше леко встрани и бъбреше с някого по онзи неин колеблив и тревожен начин, който Джейн вече започваше да приема като особеност на характера ѝ.
— Как беше името на сина ти? — попита Каръл.
— Зиги — отвърна Джейн.
— Зиги — неуверено повтори Каръл. — Това някакво етническо име ли е?
— Ехо, здрасти, аз съм Рената! — Пред Джейн изникна жена с протегната ръка. Имаше къдрава пепелява коса, подстригана симетрично, и наситенокафяви очи зад елегантни очила с черни рамки. Държеше се като политик в предизборна кампания. Произнесе името си подчертано, с необясним апломб, сякаш Джейн я очакваше.
— Здрасти! Аз съм Джейн. Как си? — Джейн се постара да отвърне със същия ентусиазъм. Зачуди се да не би това да е училищната директорка.
Към тях се втурна руса, добре облечена жена с жълт плик в ръка. Идеално се вписваше в изискванията за Русо каре.
— Рената — каза тя, без да обърне капка внимание на Джейн. — Получих онзи образователен доклад, за който говорихме на вечеря…
— Дай ми минутка, Харпър — прекъсна я Рената с нотка на раздразнение. После отново се обърна към Джейн: — Джейн, радвам се да се запознаем! Аз съм майката на Амабела, имам и син Джаксън, второкласник. Името е Амабела, между другото, не Анабела. Френско е. Не сме си го измислили.
Харпър продължаваше да виси над рамото на Рената и да кима почтително, докато тя говореше, досущ като онези хора, които стоят зад политиците на пресконференции.
— Просто исках да те запозная с бавачката на Амабела и Джаксън, която по случайност е и французойка! Quelle coincidence![4] Това е Жулиет. — Рената посочи към дребно момиче с къса червена коса и странно магнетично лице, доминирано от огромна уста със сочни устни. Приличаше на много симпатично извънземно.
— Приятно ми е да се запознаем. — Бавачката вяло протегна ръка. Имаше силен френски акцент и изглеждаше безумно отегчена.
— И на мен — отвърна Джейн.
— Винаги съм смятала, че е хубаво бавачките да се познават. — Рената местеше грейнал поглед от едната към другата. — Нещо като група за взаимопомощ, така да се каже! Каква си по народност?
— Тя не е бавачка, Рената — обади се Маделин от пейката, едва сдържайки смеха си.
— Е, добре, аи pair тогава — раздразнено отвърна Рената.
— Рената, чуй ме, тя е майка — продължи Маделин. — Просто е млада. Каквито сме били и ние, ако си спомняш.
Рената погледна неловко към Джейн, сякаш подозираше лоша шега, но преди Джейн да успее да каже каквото и да било (а тя имаше усещането, че е длъжна да се извини), някой каза: „Ето ги, излизат!“, и всички родители се втурнаха към децата, придружени от симпатична руса учителка с трапчинки на бузите, която изглеждаше като избрана на кастинг за ролята на учителка в детска градина.
Две малки русоляви момчета изхвърчаха първи напред, като изстреляни от пушка, и се втурнаха директно към Селест.
— Ооох — изпъшка Селест, когато двете руси глави се забиха в корема ѝ.
— Много харесвах идеята за близнаци, докато не се запознах с малките демони на Селест — бе казала Маделин на Джейн, докато пиеха шампанско и портокалов сок, а Селест разсеяно се бе усмихнала, без да се обиди.
Клоуи излезе от класната стая с бавна стъпка, хванала за ръце две други момиченца с вид на принцеси. Джейн тревожно оглеждаше децата, за да открие Зиги. Нима Клоуи го бе зарязала? Накрая се появи и той. Беше предпоследен, но изглеждаше щастлив. Джейн вдигна палец с въпросително изражение на лицето, а Зиги вдигна двата си палеца в отговор и се ухили.
Последва внезапна суматоха. Всички спряха и обърнаха погледи нататък.
Причината бе малко къдрокосо момиченце. Последното дете, излязло от класната стая. То хлипаше с прегърбени рамене и наведена глава.
— Ооо… — простенаха майките в един глас, защото момиченцето изглеждаше толкова нещастно и толкова храбро, и имаше толкова красива коса.
Рената хукна нататък, последвана — с по-спокойно темпо — от странно изглеждащата си бавачка. Майката, бавачката и симпатичната руса учителка се наведоха едновременно над момиченцето, за да го изслушат.