— Шшшт.
Глезенът я болеше. Страхотен четиресети рожден ден, няма що. Толкова по въпроса за Празника на Маделин. Изпитваше огромна нужда да седне, но вместо това закуцука към центъра на бойните действия.
— Рената — каза, — знаеш какви са децата понякога…
Рената рязко се обърна и гневно я изгледа.
— Детето трябва да поеме отговорност за действията си. Той трябва да проумее, че всяко действие има последствия. Не може да напада други деца, опитвайки се да ги удуши, а после да се преструва, че не го е направил! Впрочем това какво общо има с теб, Маделин? Вземай си кофичките и лопатките и отивай на другия пясъчник.
Маделин се наежи. Тя просто се опитваше да помогне! А това за пясъчника бе изключително оригинално, няма що. След конфликта заради театралната екскурзия за талантливи деца миналата година двете с Рената често се заяждаха една с друга, макар привидно да си оставаха приятелки.
Маделин всъщност харесваше Рената, но от самото начало в отношенията им се прокрадваше някакво съперничество. „Виж, аз просто съм такъв тип човек, че бих се отегчила до смърт, ако трябваше да си стоя вкъщи и да си гледам децата“, споделяше ѝ поверително Рената и Маделин не биваше да го приема като обида, защото тя не си стоеше вкъщи, а работеше на половин ден, но все пак винаги съществуваше намекът, че Рената е умницата, че тя е тази, която има нужда от повече умствено стимулиране, защото тя имаше кариера, а Маделин просто ходеше на работа.
На всичко отгоре Джаксън, по-големият син на Рената, се славеше с това, че редовно печелеше турнири по шах, докато синът на Маделин — Фред — се славеше с това, че бе единственият ученик в историята на Начално училище „Пириуи“, проявил достатъчно смелост да се качи на гигантския фикус макрофила, а оттам да направи невъзможния скок до покрива на кабинета по музика, за да събере трийсет и четири топки за тенис. (Наложи се да го спасяват с камион на Противопожарната служба. Лудориите му бяха пословични в училището.)
— Няма значение, мамо. — Амабела погледна майка си с насълзени очи. Маделин забеляза червените следи от пръсти около шията на горкото дете.
— Има значение — отвърна Рената и се обърна към Джейн. — Моля те, накарай детето си да се извини.
— Рената — обади се Маделин.
— Не се намесвай, Маделин.
— Да, не мисля, че трябва да се намесваме, Маделин — каза Харпър, която, както се очакваше, стоеше наблизо и прекарваше живота си в съгласяване с Рената.
— Съжалявам, но просто не мога да го накарам да се извини за нещо, което твърди, че не е направил — отсече Джейн.
— Детето ти лъже — каза Рената. Очите ѝ хвърляха мълнии иззад очилата.
— Не мисля, че лъже — отвърна Джейн и навири брадичка.
— Просто искам да си отиваме у дома, мамо, моля — каза Амабела и жално заплака. Странната на вид френска бавачка на Рената, която през цялото време мълчеше, вдигна детето на ръце, а Амабела обви крачета около кръста ѝ и зарови лице в свивката на шията ѝ. На челото на Рената пулсираше вена. Пръстите ѝ се свиваха в юмруци и отново се отпускаха.
— Това е абсолютно… недопустимо — заяви Рената на клетата и объркана госпожица Барнс, която вероятно се чудеше защо в учителския колеж не ги бяха обучавали да се справят с подобни ситуации.
Рената се наведе на сантиметри над лицето на Зиги.
— Ако още веднъж се осмелиш да докоснеш момиченцето ми по този начин, лошо ти се пише.
— Хей! — извика Джейн.
Рената дори не я погледна. Изпъна гръб и се обърна към бавачката си:
— Да тръгваме, Жулиет.
Двете закрачиха с маршова стъпка през двора, а всички останали родители се престориха на заети с децата си.
Зиги ги проследи с очи, докато се отдалечаваха, после вдигна поглед към майка си, почеса се по носа и каза:
— Май вече не ми се ходи на училище.
Саманта: Всички родители трябва да отидат до полицейското управление и да дадат показания. Аз все още го отлагам. Направо ми се гади. Вероятно ще си помислят, че съм виновна. Честно, чувствам се виновна, когато на светофара до мен спре полицейска кола.
8.
ПЕТ МЕСЕЦА ПРЕДИ ВИКТОРИНАТА
— Елените са изяли морковите!
Маделин повдигна клепачи и на ранната утринна светлина видя как Клоуи размахва пред очите ѝ полуизяден морков. Ед, който тихо похъркваше до нея, предишната вечер старателно бе огризал морковите, за да създаде максимално автентични следи от еленски зъби. Клоуи удобно бе яхнала корема на майка си по пижама, с рошава коса, голяма усмивка и грейнал поглед.