Маделин разтърка очите си и погледна към часовника. Шест сутринта. Вероятно най-доброто, на което можеха да се надяват.
— Мислиш ли, че Дядо Коледа е оставил на Фред картоф? — с надежда попита Клоуи. — Защото той беше много палав тази година!
Маделин бе казала на децата си, че ако не слушат, Дядо Коледа може да им остави картофи, опаковани като подарък, и те винаги щяха да се чудят какъв ли е бил прекрасният подарък, подменен с картоф. Клоуи копнееше брат ѝ да получи картоф за Коледа. Това може би щеше да я зарадва много повече от къщата за кукли под елхата. Маделин сериозно обмисляше дали да не опакова картофи и за двамата. Това щеше да е страхотен стимул за добро поведение през цялата следваща година. „Не забравяй картофа“, можеше да им повтаря. Но Ед не ѝ позволи. Той беше твърде добър, да му се не види.
— Брат ти стана ли? — попита тя Клоуи.
— Ще го събудя! — извика Клоуи и преди Маделин да успее да я спре, крачетата ѝ вече топуркаха по коридора.
Ед се размърда.
— Още не е сутрин, нали? Не може да е сутрин.
— Украсете къщата с дрън-дрън и клонки! — запя Маделин. — Тра-ла-ла-ла-лааа, ла-ла-ла-ла!
— Ще ти дам хиляда долара, ако спреш веднага — каза Ед и притисна възглавницата върху лицето си. За един толкова добър мъж бе изненадващо груб относно пеенето ѝ.
— Ти нямаш хиляда долара — отвърна Маделин и възторжено запя „Тиха нощ“.
Мобилният ѝ телефон иззвъня със сигнала за съобщение и Маделин го взе от нощното шкафче, докато все още пееше.
Беше Абигейл. Тази година тя щеше да прекара Бъдни вечер и Коледа заедно с баща си, Бони и природената си сестра. Скай, родена три месеца след Клоуи, бе светлокосо момиченце с вид на феичка, което вървеше по петите на Абигейл като вярно кученце. Освен това много приличаше на Абигейл като малка, което смущаваше Маделин — понякога и до сълзи, — все едно нещо ценно ѝ е било отнето. По всичко личеше, че Абигейл предпочиташе Скай пред Клоуи и Фред, които категорично отказваха да я боготворят, и Маделин често се улавяше да си мисли: Но, Абигейл, Клоуи и Фред са истинските ти брат и сестра, трябва да ги обичаш повече! — което технически не беше вярно. Съзнанието на Маделин просто отказваше да приеме, че трите природени деца бяха еднакво свързани с Абигейл.
Тя прочете съобщението: Честита Коледа, мамо. Татко, Бони, Скай и аз сме в приюта от 5:30 сутринта! Вече обелих четиресет картофа! Прекрасно е да помагаш на другите. Чувствам се благословена. С обич, Абигейл.
— Та тя не е обелила и един проклет картоф през целия си живот — мърмореше Маделин, докато пишеше съобщение в отговор: Това е чудесно, миличка. Весела Коледа и на теб, ще се видим скоро, ххх!
Тя стовари телефона обратно върху нощното шкафче. Внезапно се почувства изтощена и положи максимално усилие да удържи разбушувалия се гняв зад очите си.
Чувствам се благословена… Прекрасно е.
И това от устата на четиринайсетгодишно момиче, което роптаеше, ако го помолиш да подреди масата за вечеря. Дъщеря ѝ започваше да звучи точно като Бони.
— Гадост! — изсумтя тя на глас.
В коледната сутрин Бони бе организирала доброволческо посещение на цялото семейство в приют за бездомни. „Просто ненавиждам целия този ужасен комерсиализъм на Коледа“, бе казала тя на Маделин миналата седмица, когато случайно се срещнаха в търговския център. Маделин пазаруваше за Коледа и на китките ѝ бяха нанизани десетки найлонови пазарски торби. Фред и Клоуи смучеха близалки и устните им лъщяха в аленочервено. Междувременно Бони носеше миниатюрно дръвче бонзай в саксия, а Скай вървеше до нея и ядеше круша. („Шибана круша“, сподели Маделин по-късно на Селест. По някаква причина не можеше да се примири с тази круша.)
Как изобщо бе успяла Бони да изкара от леглото бившия съпруг на Маделин в толкова ранен час, за да отиде да работи в приют за бездомни? Докато бяха женени, Нейтън не ставаше преди осем. Бони сигурно му прави екологично чисти свирки.
— Абигейл се наслаждава на „прекрасно преживяване“ с Бони в приюта за бездомни — каза Маделин.
Ед свали възглавницата от лицето си.
— Това е отвратително — каза той.
— И още как — отвърна Маделин. Тъкмо затова го обичаше.
— Кафе — състрадателно каза той. — Ще ти направя кафе.
— ПОДАРЪЦИ! — изкрещяха Клоуи и Фред от долния етаж.
Клоуи и Фред не можеха да се наситят на целия този ужасен комерсиализъм на Коледа.