Макс се изкиска.
Пери сключи ръце пред гърдите си и изпъна гръб.
— Ау, още съм схванат от опитите да ви настигна, момчета. Много сте бързи.
Селест се вгледа в него. Изглеждаше добре: със слънчев загар, отпочинал след петте дни забавления със ски и шейни. Това бе проблемът. Тя все още се чувстваше отчайващо и безпомощно привлечена от него.
— Какво? — Пери премести поглед към нея.
— Нищо.
— Хубава ваканция, а?
— Страхотна ваканция — възторжено отвърна Селест. — Вълшебна.
— Мисля, че ни чака една добра година. Нали? Момчетата започват училище, ти ще имаш малко повече време за себе си, а аз… — Той замълча и прокара палец по страничната облегалка, сякаш провеждаше някакъв тест за качеството на продукта. После вдигна поглед към нея и смутено се усмихна. — Аз ще направя всичко, което е по силите ми, за да направя годината добра за нас.
Така правеше понякога. Казваше или вършеше нещо, което я караше да се чувства точно толкова влюбена в него, колкото и в първата година след запознанството им на онзи скучен служебен обяд, където тя за пръв път осъзна истинския смисъл на думите „подкосиха ми се краката“.
Селест изпита усещане за пълно спокойствие. Една от стюардесите вървеше към тях по пътеката и предлагаше бисквити с шоколадови парченца, изпечени на борда на самолета. Ухаеха възхитително. Може би наистина им предстоеше една добра година.
Може би наистина би могла да остане. Винаги изпитваше огромно облекчение, когато си позволеше да вярва, че би могла да остане.
— Хайде да отидем на плажа, когато се приберем у дома — каза Пери. — Ще си направим пясъчен замък. Вчера снежен човек, днес — пясъчен замък. Господи, хлапета, добре си живеете вие.
— Да — прозя се Джош и доволно се протегна на луксозната си седалка в салон „бизнес класа“. — Доста добре.
Мелиса: Помня, че видях Селест, Пери и близнаците на плажа по време на училищната ваканция. Тогава казах на съпруга си: „Мисля, че това е една от новите майки в детската градина“. Направо щяха да му изхвърчат очите. Селест и Пери изглеждаха като толкова любящи родители, смееха се и помагаха на децата си да строят един наистина сложен и натруфен пясъчен замък. Сякаш дори пясъчните им замъци са по-добри от нашите.
12.
Детектив сержант Ейдриън Куинлан: Разглеждаме случая от всички възможни ъгли, търсим всички възможни мотиви.
Саманта: Значи… един вид… наистина използваме думата убийство?
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ПРЕДИ ВИКТОРИНАТА
— Искам да си организираме среща за игра със Зиги — заяви Клоуи една топла лятна вечер в началото на новата година.
— Добре — отвърна Маделин, без да откъсва поглед от голямата си дъщеря. На Абигейл ѝ отне цяла вечност да нареже пържолата си на еднакви по големина миниатюрни квадратчета, а сега побутваше парченцата напред-назад из чинията си, сякаш ги подреждаше в някаква сложна мозайка. Не беше сложила нито хапка в устата си.
Ед кротко седеше до Маделин.
— Зиги не беше ли онова дете, което… нали се сещаш?
— Той притисна длани към шията си и оцъкли очи.
— Какво правиш, татко? — изкиска се Клоуи. — Лудичкото ми татенце.
— Трябва да си организираш среща за игра със Скай. — Абигейл остави вилицата в чинията си и вдигна поглед към Клоуи. — Тя много се вълнува, че сте в една и съща група.
— Колко хубаво, нали? — възкликна Маделин с онзи неестествено приповдигнат, захаросан тон, който използваше всеки път, когато някой споменеше дъщерята на бившия ѝ съпруг. — Просто чудесно.
Ед се задави с виното си и Маделин го скастри с поглед.
— Скай е нещо като моя сестра, нали, мамо? — попита Клоуи. За разлика от майка си, тя бе във възторг, че ще бъде в една и съща предучилищна група със Скай, и бе задавала този въпрос около четиридесет хиляди пъти.
— Не, Скай е полусестра на Абигейл — отвърна Маделин с ангелско търпение.
— Но аз също съм сестра на Абигейл! — възропта Клоуи. — Това значи, че Скай и аз трябва да сме сестри! Може да бъдем близначки, като Джош и Макс!
— В тази връзка, виждала ли си Селест след завръщането им от Канада? — попита Ед. — Онези снимки, които Пери качи във Фейсбук, бяха изумителни. Някой ден и ние трябва да си направим бяла Коледа. Като спечелим от лотарията.
— Бррр — потръпна Маделин. — Изглеждаха така, сякаш им е студено.