— От мен би излязъл велик сноубордист — замечтано каза Фред.
Маделин отново потръпна. Нейният малък любител на силните усещания. Ако нещо можеше да бъде изкатерено, той го катереше. Тя вече нямаше сили да гледа как Фред кара скейтборда си. Едва седемгодишен, той подхвърляше и премяташе, и превърташе слабото си телце във въздуха като децата, които бяха два пъти по-големи от него. Всеки път, когато видеше тези невъзмутими и самоуверени младежи в някое телевизионно предаване, в което ги интервюираха относно последния им скок с парашут/катерене на скали/как-да-направим-всичко-възможно-да-се-утрепем приключение, тя си мислеше: Ето го Фред. Той дори изглеждаше като тях — с чорлавата си въздълга коса като на сърфист.
— Имаш нужда от подстригване — каза тя.
Фред възмутено сбърчи луничавия си нос.
— Не, нямам!
— Ще звънна на майката на Зиги — обърна се Маделин към Клоуи — и ще се уговорим за среща.
Тя всъщност се канеше да звънне на Джейн още преди празниците, но работата я притисна, а в периода между Коледа и Нова година отсъстваха от града. Горката Джейн не познаваше никого в района, а и след случилото се в деня за ориентация изглеждаше съсипана.
— Маделин, сигурна ли си, че това е добра идея? — тихо попита Ед. — Останах с впечатление, че момчето е малко грубичко.
— Е, не го знаем със сигурност.
— Но ти каза, че Амабела Клайн го е посочила в редицата.
— И друг път се е случвало невинни хора да бъдат посочвани в редицата при полицейско разпознаване на заподозрян.
— Ако това хлапе посегне на Клоуи…
— О, за бога! — прекъсна го Маделин. — Клоуи може сама да се грижи за себе си! — Тя погледна към чинията на Абигейл. — Защо не ядеш?
— Ние харесваме Рената и Джеф — каза Ед. — Така че, ако дъщеря им твърди, че това дете, този Зиги, я е наранил, значи, трябва да ги подкрепим. И що за име е Зиги всъщност?
— Не харесваме Рената и Джеф чак толкова — уточни Маделин. — Абигейл, яж!
— Така ли? — изненада се Ед. — Аз си мислех, че харесвам Джеф.
— Понасяш го. Той е този, който изучава птиците, а не онзи, който играе голф.
— Така ли? — Ед изглеждаше разочарован. — Сигурна ли си?
— Ти си мислиш за Гарет Хайек.
— Така ли? — Ед се намръщи.
— Да — отвърна Маделин. — Клоуи, престани да размахваш вилицата си. Замалко да бръкнеш в окото на Фред. Да не си болна, Абигейл? Затова ли не ядеш?
Абигейл остави ножа и вилицата в чинията си.
— Мисля, че ставам вегетарианка — тържествено обяви тя.
Бони беше вегетарианка.
— Само през трупа ми — каза Маделин.
Или през нечий друг труп.
Tea: Знаете ли, че Маделин има четиринайсетгодишна дъщеря Абигейл от предишния си брак? Много ми е жал за деца от разбити семейства. Толкова съм доволна, че мога да предложа на децата си сигурна среда. Убедена съм, че в деня на викторината Маделин и Бони се скараха заради Абигейл.
Харпър: Аз всъщност чух Маделин да казва: „Тази нощ ще убия някого“. Реших, че е свързано с Бони. Не соча никого с пръст, разбира се.
Бони: Да, Абигейл е моята доведена дъщеря и е напълно вярно, че Абигейл имаше някои… как да кажа… проблеми, просто типични проблеми за момиче на нейната възраст, но двете с Маделин работехме заедно като екип, за да ѝ помогнем. Усещате ли мириса на лимонова мирта? В момента изпробвам за пръв път ново етерично масло. Действа добре при стрес. Поемете дълбоко въздух. Точно така. Изглеждате малко напрегнат, ако позволите да отбележа.
13.
Беше един от онези дни. Не се бе случвало отдавна, далеч преди Коледа. Селест чувстваше устата си пресъхнала. Главата ѝ глухо пулсираше. Следваше Пери и момчетата през училищния двор предпазливо, изпънала гръб, като висока чуплива чаша, която всеки момент щеше да прелее.
Бе свръхчувствителна към всичко: топлия въздух по голите ѝ ръце, каишките на сандалите между пръстите ѝ, ръбовете на листата на гигантския фикус, всяко от тях ясно очертано на синия небесен фон. Усещането наподобяваше онова мощно чувство да си отскоро влюбена или отскоро бременна, или да шофираш сама за пръв път. Всичко изглеждаше знаменателно.
„Вие с Ед карате ли се?“ — бе попитала тя веднъж Маделин. „Като куче и котка“ — отвърна ѝ Маделин с усмивка.
Но Маделин очевидно говореше за нещо съвсем безобидно.
— Може ли първо да покажем на татко успоредката? — извика Макс.