Рената възторжено стисна ръката му. Пери привличаше жените като магнит с онази негова белозъба усмивка на Том Круз и начина, по който ги удостояваше с цялото си внимание.
— Много ми е приятно да се запознаем. Дошли сте да вземете униформите на момчетата, нали? Колко вълнуващо! Амабела трябваше да дойде с бавачката си, но заседанието на управителния съвет свърши рано, така че реших да я доведа лично.
Пери кимаше, сякаш всичко това му се струваше много увлекателно.
Рената сниши глас.
— Амабела е станала малко неспокойна от онзи инцидент в училище. Съпругата ти разказа ли ти? Едно момченце се опита да я удуши в деня за ориентация. Имаше синини по шията. Момченцето се казва Зиги. Сериозно обмисляхме дали да не докладваме случая в полицията.
— Това е ужасно — каза Пери. — Господи. Горкото момиченце!
— Татеее — каза Макс и дръпна ръката на баща си. — Побързай!
— Съжалявам — каза Рената и жизнерадостно се усмихна на Селест. — Аз май ви забавих! Вие с Маделин не бяхте ли на някакво парти за рожден ден заедно с майката на това момче? Джейн? Така ли се казваше? Много младо момиче. В първия момент я взех за аи pair. Кой знае, може пък да сте първи приятелки! Разправят, че сте пили шампанско! Предобед!
— Зиги? — намръщи се Пери. — Не познаваме никого с дете Зиги, нали?
Селест се прокашля.
— Запознах се е нея същия ден — каза тя на Рената. — Маделин навехнала глезена си и Джейн я качила в колата си. Тя… ами… беше много мила.
Селест нямаше особено желание да я свързват с майката на дете насилник, но от друга страна, Джейн ѝ допадаше, а и горкото момиче се бе почувствало много зле, след като дъщерята на Рената посочи Зиги.
— Тя е една заблудена жена, ето каква е — каза Рената. — Категорично отказа да допусне, че драгоценното ѝ дете е способно да направи онова, което е направило. Казала съм на Амабела да стои настрана от тоя Зиги. Ако бях на ваше място, щях да кажа същото на момчетата.
— Може би няма да е зле — отвърна Пери. — Не искаме да се забъркват с лоша компания от първия ден. — Каза го небрежно и шеговито, сякаш не приемаше разговора им сериозно, но Селест познаваше Пери, и подозираше, че се преструва. Той имаше параноя във връзка с малтретирането заради лични преживявания като дете. Превръщаше се в нещо като агент от тайните служби в присъствието на момчетата, очите му се стрелкаха подозрително и обхождаха парка или детската площадка в търсене на груби деца, зли кучета или педофили.
Селест отвори уста.
— Ъм… — каза. Те са на пет. Това не е ли малко прекалено?
И все пак имаше нещо тревожно около Зиги. Тя го видя съвсем за малко в училище и не можеше да прецени какво точно, но имаше нещо в лицето му, в него самия, което я караше да се чувства неловко и я изпълваше с недоверие. (Но от друга страна, той бе само на пет, точно като момчетата ѝ! Как бе възможно да си мисли такива неща за едно петгодишно дете?)
— Мамо! Хайде! — Джош задърпа ръката на Селест.
Тя вкопчи пръсти в чувствителното си дясно рамо.
— Ау! — За миг я прониза толкова остра болка, че ѝ призля.
— Добре ли си? — попита Рената.
— Селест? — Пери виновно я погледна. Той много добре знаеше причината за болката в рамото ѝ. Щом се върнеше от Виена, в пътната му чанта щеше да има изящно бижу. Още едно попълнение за колекцията ѝ. Тя никога нямаше да го сложи, а той никога нямаше да попита защо.
За момент Селест изгуби дар слово. Устата ѝ се изпълни с думи, огромни и тежки като камъни. Представи си как ги оставя да се изсипят навън.
Съпругът ми ме бие, Рената. Никога по лицето, разбира се. Той е твърде изискан за това. Твоят мъж бие ли те?
И ако го прави, има един въпрос, който наистина ме интересува: Ти посягаш ли да удариш в отговор?
— Добре съм — отвърна тя.
14.
Поканих Джейн и Зиги да ни дойдат на гости следващата седмица. — Маделин звънна на Селест веднага щом приключи разговора си с Джейн. — Мисля, че и ти трябва да дойдеш с момчетата. В случай че изчерпим темите си за разговор.
— Добре — каза Селест. — Много ти благодаря. Среща за игра с момченцето, което…
— Да, да — отвърна Маделин. — Малкият удушвач. Е, да не забравяме, че и нашите не са точно божи кравички.
— Вчера ходихме да вземем униформите на момчетата и срещнах майката на пострадалото момиченце — каза Селест. — Рената. Казала е на дъщеря си да избягва всякакви контакти със Зиги и ме посъветва да кажа същото и на моите момчета.