Маделин стисна здраво слушалката.
— Но тя няма никакво право да ти дава подобни съвети!
— Беше просто загрижена…
— Не можеш да слагаш дете в черния списък, преди дори да е започнало училище!
— Ами… не знам, разбираемо е донякъде… от нейна гледна точка. Имам предвид, ако това се беше случило с Клоуи, искам да кажа… предполагам…
Гласът на Селест заглъхна и Маделин притисна слушалката до ухото си. От самото начало на запознанството им Селест имаше този навик. В един момент си бъбри съвършено нормално, а после внезапно потъва в себе си.
Така и се запознаха всъщност, защото Селест отново се бе замечтала. Като малки децата им посещаваха един и същ клуб по плуване. Клоуи и близнаците стояха и чакаха реда си върху малката платформа на ръба на басейна, докато инструкторът пускаше децата едно по едно в басейна, за да упражняват плуване „кучешката“ и по гръб. Маделин бе забелязала изумително красивата майка, която наблюдаваше групата, но все още не бяха разговаряли. Маделин обикновено бе заета да държи под око Фред, който по онова време беше на четири и палав до безобразие. В този конкретен ден Фред спокойно си ядеше сладоледа и кротуваше, Маделин гледаше как Клоуи се носи по гръб във водата като морска звезда и тогава внезапно забеляза, че на платформата стоеше само единият от близнаците.
— Хей! — извика Маделин на инструктора. — Хей!
Тя потърси с поглед красивата майка. Жената стоеше настрана и замислено се взираше в пространството.
— Момченцето ти! — изкрещя Маделин.
Хората лениво обърнаха глави към нея. Инструкторът по плуване не се виждаше никъде.
— Мамка му! — изпъшка Маделин и скочи във водата напълно облечена, с обувки на висок ток и прочее, и измъкна от дъното на басейна Макс, който кашляше, плюеше пода и прочее.
Маделин крещя на всички присъстващи, докато Селест прегръщаше двете си мокри момчета и хлипаше, сипейки благодарности като обезумяла. От клуба заеха сервилно извинителна позиция, но същевременно и влудяващо уклончива. Детето не било в опасност, но те искрено съжалявали, че така изглеждало отстрани, и със сигурност щели да преразгледат начина си на работа.
И двете прекратиха посещенията на децата си в клуба по плуване, а Селест, която беше бивш адвокат, им написа писмо, в което изискваше обезщетение за повредените обувки на Маделин, за роклята ѝ с етикет „Само химическо чистене“ и естествено, възстановяване на всичките им платени такси.
И така станаха приятелки. А когато Селест я представи на Пери и стана ясно, че е спестила на съпруга си подробностите около запознанството им, Маделин я разбра. Невинаги е нужно да се разказва цялата история.
Маделин реши да смени темата.
— Пери замина ли за… закъдето трябваше да замине този път? — попита тя.
Внезапно гласът на Селест отново стана кристално ясен.
— Виена. Да. Ще отсъства три седмици.
— Липсва ли ти вече? — попита Маделин. Шегичка.
Последва мълчание.
— Там ли си още? — добави Маделин.
— Приятно ми е да вечеряме препечени филийки — отвърна Селест.
— О, да, ние ядем кисело мляко и шоколадови бисквити всеки път, когато Ед заминава някъде — каза Маделин. — Мили боже, защо изглеждам толкова уморена?
Провеждаше разговора си, седнала на леглото в свободната стая/кабинет, където винаги сгъваше прането, и случайно бе зърнала отражението си в огледалната врата на гардероба. Изправи се и застана пред огледалото с телефона в ръка.
— Може би защото си уморена — предположи Селест.
Маделин докосна меката част под окото си.
— Снощи спах много добре! Всеки ден си казвам: „Божичко, днес изглеждаш малко уморена“, и едва наскоро ми хрумна, че не е, защото съм уморена, а защото вече изглеждам така.
— Краставици? Нали това се използваше при подпухнали очи? — разсеяно каза Селест. Маделин знаеше, че Селест изпитваше пълно безразличие към цял един житейски отрязък, който Маделин обожаваше: дрехи, грижа за кожата, грим, парфюми, бижута, аксесоари. Понякога Маделин поглеждаше Селест с нейната червеникавозлатиста дълга коса, небрежно прибрана на тила, и изпитваше желание да я хване и да си поиграе с нея като с някоя от куклите „Барби“ на Клоуи.
— Скърбя за изгубената си младост — каза тя на Селест.
Селест изсумтя.
— Наясно съм, че дори като млада не съм била особено красива…
— Все още си красива.
Маделин се изплези на отражението си в огледалото и му обърна гръб. Не искаше да признае, дори пред себе си, колко дълбоко я депресираше остаряването на лицето ѝ. Искаше ѝ се да бъде над подобни измислени проблеми. Искаше ѝ се да я депресира състоянието на света, а не подпухването или сбръчкването на кожата ѝ. Всеки път, когато забелязваше доказателства за естественото стареене на тялото си, изпитваше неоправдан срам, сякаш не се стараеше достатъчно. Междувременно Ед ставаше все по-сексапилен с всяка изминала година, докато бръчиците около очите му се умножаваха, а косата му сивееше.