— Знам — подчерта Абигейл и погледна косматите му гърди. — Не бива да се разхождаш така пред хората. Отвратително е.
— Кое? Да излагам на показ атлетичното си тяло? — Мъжът гордо удари с юмрук по гърдите си и се усмихна на Джейн. Тя неловко му се усмихна в отговор.
— Гадост! — промърмори Абигейл. — Тръгвам.
— Ще поговорим за това по-късно! — каза Маделин.
— Все ми е тая.
— Не ми говори така! — извика след нея Маделин. Входната врата се захлопна.
— Мамо, умирам от глад — каза момченцето.
— Вземи си мъфин — мрачно отвърна Маделин и се свлече обратно на стола си. — Това е съпругът ми — Ед, и синът ми — Фред. Ед, Фред. Лесно се помни.
— Защото се римуват — поясни Фред.
— Здрасти — каза Ед и се ръкува с Джейн. — Съжалявам за „отвратителната“ гледка, която представлявам в момента. С Фред ходихме да караме сърф. — Седна до Маделин и прехвърли ръка през рамото ѝ. — Абигейл те ядоса, така ли?
Маделин облегна глава на рамото му.
— Като мокро солено куче си.
— Страхотни са. — Фред отхапа огромно парче от мъфина си и посегна да вземе още един. Следващия път Джейн щеше да донесе двойна доза.
— Мамо! Тряаааааабваш ни! — извика Клоуи от дъното па коридора.
— Отивам да си карам скейтборда. — Фред взе трети мъфин.
— Каска — казаха Маделин и Ед едновременно.
— Мамо! — извика Клоуи.
— Идвам! — отвърна Маделин. — Поговорете си с Джейн, Ед — добави тя и излезе от стаята.
Джейн се подготви да води разговора, но Ед ѝ се усмихна предразполагащо, взе си мъфин и се облегна назад в стола си.
— Значи, ти си майката на Зиги. Как избра името Зиги?
— Брат ми го предложи — отвърна Джейн. — Той е голям почитател на Боб Марли, който е кръстил сина си Зиги, предполагам. — Припомни си удивителното усещане от тежестта на новороденото бебе в ръцете си и дълбочината на сериозния му поглед. — Хареса ми това, че звучи различно. Моето име е толкова обикновено. Джейн — пълна скука.
— Джейн е прекрасно име, класическо — уверено заяви Ед и Джейн съвсем мъничко се влюби в него. — Всъщност, когато избирахме име за Клоуи, аз имах Джейн в своя списък, но отпадна, а и вече бях спечелил предишната надпревара с Фред.
Погледът на Джейн попадна върху сватбената снимка на стената: Маделин носеше тюлена рокля в цвят шампанско и седеше в скута на Ед, а очите и на двамата бяха стиснати в непринуден изблик на смях.
— Как се запознахте с Маделин? — попита тя, за да поддържа разговора.
Ед грейна. Очевидно обичаше да разказва тази история.
— Като деца живеехме в срещуположни къщи на една и съща улица — започна той. — Маделин живееше в съседство с голямо ливанско семейство. Имаха шестима синове: високи, едри момчета. Изпитвах ужас от тях. Често играеха крикет на улицата, а понякога се включваше и Маделин. Втурваше се на улицата, два пъти по-дребна от онези огромни буци, с панделки в косата, с лъскави гривнички по ръцете, знаеш я каква е, най-нежното момиченце, което можеш да си представиш, но как играеше крикет, мили боже!
Той остави мъфина си на масата и се изправи да покаже.
— Та, излиза тя, скок-подскок, люшка коса, подмята рокля, хваща бухалката и — БАМ! — Замахна с въображаема бухалка за крикет. — И онези момчета падат на колене и се хващат за главите.
— Пак ли разказваш историята с крикета? — Маделин се върна от стаята на Клоуи.
— Тогава се влюбих в нея — каза Ед. — Истински, лудо, дълбоко. Докато гледах от прозореца на стаята си.
— Аз дори не знаех, че съществува — безгрижно добави Маделин.
— Не, не знаеше. След време завършихме училище и напуснахме домовете си, а аз чух от мама, че Маделин се е омъжила за някакъв задник.
— Шшшт. — Маделин го плесна през ръката.
— И един ден, години по-късно, отидох на барбекю по случай трийсетия рожден ден на един приятел. В задния двор играеха крикет и кой, мислиш, бе там, с бухалка в ръка — на висок ток, наконтена от глава до пети, нашата малка Маделин от съседската къща отсреща. Направо ми спря сърцето.
— Много романтична история — каза Джейн.
— Без малко да не отида на онова барбекю — каза Ед. Джейн забеляза, че очите му грееха, макар че сигурно разказваше тази история за стотен път.
— И аз без малко да го пропусна — добави Маделин. — Трябваше да отменя часа си за педикюр, а аз обикновено никога не отменям час за педикюр.
Двамата се усмихнаха един на друг.
Джейн извърна поглед встрани. Взе чашата си и отпи глътка чай, макар че бе почти празна. На входната врата се позвъни.