Пери харесваше Маделин. „Опърничава“, така я наричаше.
— Трябва да започна да правя някаква гимнастика, докато Зиги е на училище — каза Джейн. — Така съм се занемарила. Задъхвам се и по най-безобидния баир. Ужасно е. Тук всички изглеждат в отлична форма.
— Аз не съм. Изобщо не спортувам. Маделин непрекъснато ме увещава да ходя с нея във фитнес залата. Тя е луда по тези тренировки, но аз ненавиждам фитнес зали.
— И аз — отвърна Джейн и направи гримаса. — Пълно е с грамадни потни мъже.
— Можем да се разхождаме заедно, когато децата са на училище — предложи Селест.
Джейн я погледна изненадано и срамежливо се усмихна.
— С удоволствие.
Харпър: Нали знаете колко близки изглеждаха Джейн и Селест? Е, очевидно не всичко е било по мед и масло помежду им, защото подочух нещо онази вечер по време на викторината, съвсем случайно. Трябва да е било минути преди да се случи. Тъкмо излизах на балкона за глътка свеж въздух — е, да изпуша една цигара, ако ви интересува, защото имах куп неща, за които да мисля, — както и да е, Джейн и Селест бяха там и Селест ѝ каза: „Съжалявам. Толкова много съжалявам“.
Половин час преди да вземе децата от училище, звънна Самира, шефката на Маделин в театър „Пириуи“, за да обсъдят маркетинга на новата постановка „Крал Лир“. Точно преди да затвори (най-после! На Маделин не ѝ плащаха за тези телефонни разговори, а дори да ѝ предложеха заплащане, тя щеше да е принудена да откаже, но все пак би било хубаво да получи възможност да откаже благородно), Самира спомена, че разполага с „цяла купчина“ безплатни билети за първия ред на „Дисни върху лед“, ако Маделин ги иска.
— Закога? — попита Маделин и погледна стенния календар.
— Ммм… да видим. Събота, двайсет и осми февруари, два следобед.
Квадратчето в календара беше празно, но датата ѝ звучеше познато. Маделин посегна към дамската си чанта и извади оттам розовия плик, който Клоуи ѝ бе дала сутринта.
Партито на Амабела беше в два следобед, двайсет и осми февруари.
Маделин се усмихна.
— С удоволствие ще ги взема.
Tea: Първо бяха раздадени поканите за партито на Амабела. И после, същия следобед, Маделин раздава безплатни билети за „Дисни върху лед“, сякаш ги е намерила на улицата.
Саманта: Тези билети струват цяло състояние, а Лили ужасно много искаше да отиде. Не си дадох сметка, че в същия ден е партито на Амабела, но пък Лили и Амабела се познават съвсем отскоро, така че… почувствах се зле, но не чак толкова зле.
Джонатан: Винаги съм казвал, че най-хубавото на това да си татко в майчинство, е да захвърлиш зад гърба си всички офис интриги. И още в първия училищен ден се оказвам въвлечен в някаква война между тези две жени!
Бони: Ние отидохме на партито на Амабела. Мисля, че Маделин забрави да ни предложи от онези билети. Просто пропуск, сигурна съм.
Детектив сержант Ейдриън Куинлан: Разговаряме с родителите за всичко, което се е случвало в това училище. Уверявам ви, че това няма да е първият път, когато наглед маловажен спор е довел до насилие.
22.
ТРИ МЕСЕЦА ПРЕДИ ВИКТОРИНАТА
Селест и Пери седяха на дивана, пиеха червено вино, ядяха шоколадови бонбони „Линд“ и гледаха трети пореден епизод от „Живите мъртви“. Момчетата спяха дълбоко. Къщата тънеше в тишина — е изключение на хрущенето от стъпки, което се носеше от телевизора. Главният герой се промъкваше през гората с нож в ръка. Иззад едно дърво се появи зомби с черно прогнило лице и започна да трака със зъби, издавайки онзи гърлен звук, който явно издават зомбитата. Селест и Пери едновременно подскочиха и изпискаха. Пери разля малко от виното си и се опита да избърше петното от тениската си.
— Изкара ми акъла.
Мъжът от екрана заби ножа си в черепа на зомбито.
— Пипна те! — каза Селест.
— Спри го на пауза, за да допълня чашите ни — предложи Пери.