Чачо поклати глава.
— Казаха, че всичко е станало много бързо, а и са били изплашени. Сторило им се „нереално“. Мисля, че освен това са били притеснени, задето са се забавлявали в задната част на един микробус, вместо да са на училище. И двамата учат в местната гимназия в Бъкхед. Били избягали от часовете — обясни тя.
Съпругата на съдията е била отвлечена от екип професионалисти и за нас това беше голям пробив. От това, което успях да прочета, докато пътувах насам, при останалите отвличания не е бил забелязан подобен екип от мъж и жена. Това беше интересно. Странно и неочаквано.
— А сега ти искаш ли да ни отговориш на един въпрос? — прекъсна мислите ми детектив Педи.
— Ако мога. Питай.
Джошуа погледна към Ирене. От начина, по който се гледаха, имах чувството, че двамата може би са прекарали известно време на задната седалка на някоя кола.
— Чухме, че това може да има нещо общо със случая на Сандра Фрийдландър. Вярно ли е? Онзи, който стана във Вашингтон преди две години и все още не е разкрит?
Погледнах детектива и поклатих глава.
— Доколкото ми е известно — не — отвърнах му.
— Ти си първият, който прави връзка със случая на Сандра Фрийдландър.
Това не беше съвсем вярно. Името й фигурираше в поверителните доклади на ФБР, които прочетох, докато летях от Вашингтон. Сандра Фрийдландър — и още седем други.
14.
Главата ми бучеше, чувствах се объркан. От набързо прочетените бележки по случая знаех, че в момента в Съединените щати има повече от 220 изчезнали жени. Бюрото свързваше поне седем от изчезналите с „канала на бели робини“. Ставаше дума за нещо отвратително. В определени среди изключително много се търсеха бели жени на възраст от двайсет до трийсет години. Ако продажбите се осъществяваха в Близкия изток или Япония, цените достигаха невероятни размери.
Преди няколко години Атланта бе станала център на един друг сексскандал с бели робини. Включваше азиатки и мексиканки, вкарани контрабандно в САЩ, после принуждавани да проституират в Джорджия и Северна и Южна Каролина. Този случай имаше друга възможна връзка с Хуанита, Мексико, където през последните две години бяха изчезнали стотици жени.
Умът ми бе зает с тези неприятни мисли, когато пристигнах пред дома на съдия Брендан Коноли в Тъксидо Парк, Бъкхед, близо до резиденцията на губернатора. Къщата на Коноли бе копие на плантаторски дом от четиридесетте години на деветнайсети век в Джорджия. Върху извитата алея отпред бе паркирано порше. Всичко изглеждаше идеално — точно на мястото си.
Входната врата ми отвори младо момиче, което все още беше с училищната си униформа. Според знака върху сакото тя членуваше в „Пейс Академи“. Представи ми се като Бриджит Коноли и аз видях, че има шини на зъбите си. Бях прочел за Бриджит в бележките на Бюрото за семейството. Преддверието на къщата беше елегантно, с пищен полилей и полиран до блясък паркет от ясен.
Забелязах две по-малки момичета — по-скоро само главите им — да надзъртат в началото на главния коридор, водещ към вътрешността на къщата. Върху стената се виждаха два акварела на английски художници. И трите дъщери на Коноли бяха хубави. Бриджит беше на дванайсет години, Мередит — на единайсет, а Гуен — на шест. Според набързо преписаните ми бележки, по-малките дъщери посещаваха „Лъвет Скул“.
— Аз съм Алекс Крос от ФБР — представих се на Бриджит, която изглеждаше страхотно уверена за възрастта си, особено в този кризисен за семейството момент. — Мисля, че баща ви ме очаква.
— Баща ми ще слезе веднага, сър — кимна момичето. После се извърна към по-малките си сестри и им се скара: — Чухте татко, дръжте се прилично. И двете!
— Аз няма да ухапя никого — уверих момичетата, които продължаваха да надничат откъм коридора.
Лицето на Мередит пламна.
— О, извинете ни. Това не се отнасяше до вас.
— Разбирам — успокоих я. Те най-после се усмихнаха и аз видях, че и Мередит имаше шини на зъбите. Много мили и сладки момичета.
Някъде отгоре се разнесе глас:
— Агент Крос? — Агент?, помислих си. Още не бях свикнал как звучи.
Погледнах към витата стълба и видях съдия Брендан Коноли да слиза надолу. Беше облечен в синя риза на райета, тъмносин панталон и черни кожени мокасини. Изглеждаше спретнат и елегантен, но уморен, сякаш не бе спал от дни. От работните досиета на ФБР знаех, че е на четиридесет и четири години и че е завършил техникум в Джорджия и юридическия колеж „Вандербилт“.