— И така — хапете ли или не? — попита той и се усмихна насила.
— Хапя само тези хора, които заслужават — осведомих го аз, после му подадох ръка. — Казвам се Алекс Крос.
Брендан Коноли кимна към стаята с голяма библиотека, която — както успях да видя — бе наблъскана с книги от пода до тавана. Освен това там имаше и пиано. Забелязах няколко партитури на песни на Били Джоуел. В ъгъла се виждаше неоправено легло.
— След като свършим с агент Крос, ще приготвя вечерята — обърна се Коноли към момичетата. — Ще се опитам тази вечер да не отровя никого, но ще се нуждая от помощта ви, млади госпожици.
— Да, татко — отвърнаха в хор те. Явно обожаваха баща си.
Той дръпна двойните плъзгащи се дъбови врати и двамата влязохме в помещението с библиотеката.
— Всичко е толкова дяволски ужасно. Непоносимо тежко. — Съдията изпусна дълбока въздишка. — Опитвам се да се държа заради тях. Те са най-добрите момичета на земята. — Брендан Коноли махна с ръка към пълната с книги стая. — От цялата къща това е любимото място на Лизи. Тя свири много добре на пиано. И двамата обичаме книгите, но Лизи обожава да чете в тази стая.
Той се отпусна в дълбоко ръждивокафяво кожено кресло.
— Оценявам това, че сте дошли в Атланта. Чух, че сте особено добър при трудни случаи. Как мога да ви помогна? — попита ме.
Аз се настаних срещу него върху кожен диван в същата тоналност. Върху стената зад гърба му се виждаха снимки на Партенона, катедралата в Шартър7, пирамидите, почетна грамота за членство в „Честън Хорс Парк“.
— Много хора се опитват да открият госпожа Коноли. Използват всички средства. Аз нямам намерение да навлизам в подробности относно семейството ви. Това е работа на местните детективи.
— Благодаря ви — каза съдията. — Точно сега не ми се иска да отговарям на всички онези въпроси. Ужасно е отново и отново да повтаряш едно и също. Не можете да си го представите.
Кимнах съчувствено.
— Сещате ли се за местен мъж или жена, които биха могли да имат особен интерес към съпругата ви? Някаква отдавнашна страст, потенциална мания? Това е единствената лична област, в която бих желал да навляза. Освен това бих искал да знам дали има неща, които да са ви се сторили необичайни. Забелязали ли сте някой да наблюдава съпругата ви? Напоследък виждали ли сте подозрителни лица, които да са се навъртали наоколо повече от обичайното? Доставчици, от „Федерал Експрес“ или други услуги? Съседи, които по някакъв начин да са ви се сторили подозрителни? Колеги в работата? Дори приятели, които биха могли да имат нездрави фантазии за госпожа Коноли?
Брендан кимна:
— Разбирам какво имате предвид.
Аз го погледнах в очите и попитах направо:
— Напоследък имали ли сте разногласия със съпругата си? Трябва да знам, ако е така. След това можем да продължим.
Очите на Коноли внезапно се навлажниха.
— Запознах се с Лизи във Вашингтон, когато тя работеше за „Поуст“, а аз бях съдружник в „Тейт Шилинг“ — местна адвокатска фирма. Беше любов от пръв поглед. През годините почти никога не сме се карали, дори рядко сме си повишавали тон. И това все още е така. Агент Крос, аз обичам съпругата си. Както и дъщерите ни. Моля ви, помогнете ни да я върнем у дома. Вие трябва да намерите Лизи.
15.
Съвременният кръстник — четиридесет и седем годишен руснак, живеещ в момента в Америка, известен с псевдонима Вълка. Носеха се слухове, че е безстрашен и агресивен във всичко: от търговия с оръжие, изнудване и наркотици до легален бизнес — като банково дело и управление на капитали. Изглежда, никой не знаеше истинската му самоличност или американското му име, нито къде живееше. Умен, невидим. В безопасност от ФБР и от всеки друг, който би могъл да го издирва.
Бил едва двайсетинагодишен, когато от скромен член от редиците на КГБ се превърнал в един от най-безмилостните босове на организираната руска престъпност — Червената мафия. Съименникът му — сибирският вълк, бе опитен ловец, бързоног хищник, който можеше да надвие много по-едри животни от него. Но беше и безмилостно преследван. Човекът с прякора Вълка също беше неуморно преследван ловец. С тази разлика, че преследвачите му нямаха представа къде да го търсят. Той беше невидим, такъв бе замисълът. Всъщност беше пред очите на всички…
В една мека вечер мъжът, наречен Вълка, устройваше голямо парти в огромната си къща, разположена върху 1800 кв.м. край брега във Форт Лодърдейл, Флорида. Поводът бе представянето на новото му списание за мъже, наречено „Инстинкт“, което щеше да си съперничи с „Максим“ и „Шок“.
7
Готическа катедрала в град Шартър, Франция, окончателно завършена около 1240 г., с крипта от XI век и стъклописи, шедьовър на готическата архитектура. — Б.пр.