В Лодърдейл Вълка бе познат като Ари Манинг — богат бизнесмен, родом от Тел Авив. В другите градове имаше други имена. Много имена, много градове.
В момента прекосяваше кабинета, където двайсетина от гостите му гледаха футболен мач върху няколко телевизора, включително и 61-инчов „Рънко“. Двама футболни запалянковци се бяха надвесили над екрана на компютъра със статистическа база данни. Върху близката масичка имаше бутилка „Столичная“, поставена в кофичка с лед. Водката бе единственото руско нещо, което домакинът си позволяваше.
Висок близо метър и деветдесет, Вълка тежеше 109 килограма и се движеше като ловко и силно животно. Той обикаляше гостите си, винаги усмихнат и духовит. Знаеше, че никой в стаята не разбираше защо се усмихва, понеже нито един от така наречените му приятели, бизнес партньори или светски познати нямаше никаква представа кой всъщност е той.
Те го познаваха като Ари, а не като Паша Сорокин и определено не като Вълка. Нямаха си понятие за килограмите незаконни диаманти, които купуваше в Сиера Леоне; за тоновете хероин от Азия; за оръжията и дори самолетите, дето продаваше на колумбийците; или за белите жени, които купуваше за саудитците или японците. В Южна Флорида той имаше репутацията на ексцентрик, който не зачита обществените норми нито в социалния живот, нито в бизнеса. Тази вечер в дома му имаше повече от 150 гости, но той бе поръчал храна и напитки за двойно повече. Беше докарал със самолет главния готвач на „Льо Сирк 2000“ от Ню Йорк, както и един прочут специалист по приготвянето на суши от Сан Франциско. Сервитьорките му бяха облечени като клакьорките от спортните състезания, но бяха по монокини, което той смяташе за дръзка и предизвикателна шега. За десерт бе поръчал да му доставят от Виена от прочутите торти „Сахер“. Нищо чудно, че всички обичаха Ари. Или го мразеха.
Той прегърна игриво един бивш защитник на „Маями Долфинс“ и си побъбри с адвокат, натрупал десетки милиони от едно споразумение с тютюнева компания във Флорида — двамата си обмениха последните клюки за губернатора Джеб Буш. После се смеси с тълпата. Беше пълно с угодливи кариеристи, мечтаещи да се изкачат по-нависоко по социалната стълба, и опортюнисти, които бяха дошли в дома му, за да бъдат видени в подходящо или неподходящо общество: самовлюбени и надути, разглезени, себелюбиви и най-лошото от всичко — отегчителни като вчерашен вестник.
Вълка мина покрай вътрешния басейн и се запъти към външния, който бе два пъти по-голям. Побъбри с гостите си и обеща щедро дарение за едно частно училище — нещо съвсем естествено, след като се натъкна на нечия съпруга на важна личност. Проведе сериозен разговор със собственика на най-големия хотел в щата, с един магнат, вносител на мерцедеси, и с шефа на могъщ конгломерат, с когото заедно ходеха на лов.
Вълка презираше всички тези лицемери, особено по-възрастните богаташи. Никой от тях никога не бе поемал реален риск в живота си. При все това те бяха натрупали милиони, дори милиарди, и се мислеха за недостижими.
В този момент — за пръв път през последния час — си помисли за Елизабет Коноли. Неговата сладка, много секси Лизи. Тя приличаше на Клаудия Шифър и той с носталгия и обич си спомни дните, когато ликът на германската манекенка беше върху стотиците билбордове в цяла Москва. Беше мечтал за Клаудия, както и всички руснаци. А сега притежаваше една жена, която удивително приличаше на нея.
Защо? Защото можеше. Това бе философията, която направляваше самия него и всичко останало в живота му.
Тъкмо поради тази причина той я държеше точно тук, в огромната си къща във Форт Лодърдейл.
16.
Лизи Коноли не можеше да повярва, че целият този ужас се случваше точно с нея. Все още й се струваше невъзможно, абсурдно… И все пак беше истина — тя беше заложница!
Къщата, в която я държаха, бе пълна с хора. Явно имаше някакво шумно парти. Парти? Но как смееше той?
Нима похитителят й бе толкова уверен в себе си, толкова арогантен? Безумно нагъл! Беше ли възможно всичко това?, питаше се тя ужасено. Той се бе похвалил пред нея, че бил гангстер, кралят на гангстерите, най-великият. Имаше отвратителни татуировки — на дясната си ръка, върху раменете, върху гърба, около показалеца, както и по интимните си части — върху тестисите и пениса.
Лизи определено беше сигурна, че в къщата има парти. Дори чуваше откъслечни разговори: обсъждане на пътуване до Аспен; слуха за любовната връзка между бавачка и местна майка; смъртта на едно шестгодишно дете в басейн (на възрастта на нейната Гуен); футболни истории; една шега, която вече бе чувала в Атланта, за две момчета от църквата и една сиамска котка.