Кои бяха тези хора, къде я държаха? Къде съм, по дяволите? Въпросите се блъскаха в главата й и Лизи с все сили се опитваше да не полудее. Всичките тези хора с глупавите им дребнави приказки бяха толкова близо до мястото, където тя лежеше овързана, със запушена уста. Заложница на някакъв откачен мъж, вероятно убиец.
Докато младата жена слушаше, сълзите бавно се стичаха по лицето й. Гласовете им, безгрижието им, смехът им — всичко беше само на няколко метра от нея.
Аз съм тук, точно тук! По дяволите, помогнете ми! Моля ви, помогнете ми! Аз съм до вас!, искаше й се да изкрещи, но устата й беше запушена с лепенка.
Около нея беше тъмно, не можеше да различи нищо.
Хората и партито бяха от другата страна на дебелата дървена врата. Тя беше заключена в малка стая, която беше част от гардеробна. Държаха я тук от няколко дни. Разрешаваха й единствено да ползва за кратко банята.
Беше здраво овързана с въже, не можеше да помръдне, нито да извика за помощ.
Но продължаваше да крещи наум:
Някой да ми помогне, моля ви!
Аз съм тук!
Не искам да умра!
Защото това беше единственото нещо, което той й бе казал, че е сигурно: ще я убие.
17.
Никой не можеше да чуе Лизи Коноли. Партито продължаваше и ставаше все по-шумно, по-екстравагантно и вулгарно. Единайсет пъти през същата нощ дълги лъскави лимузини докарваха елегантните гости пред огромната крайбрежна къща във Форт Лодърдейл. След това лимузините потегляха, без да дочакат пътниците си.
И никой не обърна внимание, когато същите тези гости потеглиха същата нощ в съвсем други коли. Много скъпи автомобили, най-хубавите в света, всички до един крадени.
Защитник от Нюйоркската футболна лига си тръгна в тъмнокафяв „Ролс-Ройс Корниш“ с подвижен покрив, струващ 363 000 долара. Беше направен по поръчка — от боята до дървената облицовка, кожената тапицерия и дори разположението на двете букви върху емблемата.
Един бял рапър потегли в светлосин „Астън Мартин Ванкуиш“ на цена 228 000 долара, който за десет секунди можеше да вдигне от нула до 100 километра в час.
Най-скъпата от всички коли беше един „Салийн S7“, произведен в Америка, с дългите си като криле на чайка врати и предница като на акула, с 550 конски сили.
Единадесет много скъпи, ловко откраднати коли бяха доставени на купувачите в къщата.
Един сребрист „Паджани Зонда“, струващ 370 000 долара. С италиански мотор и спирачки на състезателна кола.
Сребрист „Спайдър С8 Дабъл 12“ с оранжев кант, 620 конски сили.
Бронзово „Бентли Азур Мълинър“ със сгъваем покрив — може да бъде ваше, при това само срещу 376 000 долара.
„Ферари 575 Маринело“ — 215 000 долара.
Едно „Порше ОТ2“.
Две „Ламборгини Мурчелагос“ — златистожълти, по 270 000 долара парчето, наречени, както всички ламборгини, на прочутия бик.
Един „Хамър Н1“ — може би не толкова шик, колкото останалите коли, но нищо не можеше да препречи пътя му.
Общата сума на откраднатите коли възлизаше на над три милиона долара, бяха продадени за малко под два милиона.
Което беше повече от заплатеното за поръчаните от Виена торти „Сахер“.
А освен това Вълка бе запален почитател на бързите красиви коли и на всички бързи и красиви неща.
18.
На следващия ден отлетях обратно за Вашингтон и към шест часа вечерта си бях у дома, приключил с работата си. Имаше времена като тези, когато почти вярвах, че най-после всичко в живота ми ще се подреди. Може би бях взел правилното решение, присъединявайки се към Бюрото. Може би… Докато се измъквах от старото си черно порше, видях Джени на предната веранда. Дъщеря ми се упражняваше на цигулката си. Искаше да бъде следващата Мидори8. Свиренето й беше впечатляващо — във всеки случай поне за мен. Когато Джени искаше нещо, тя се бореше за него.
— Коя е красивата млада дама, държаща с такова съвършенство цигулката си „Юзек“?9 — подвикнах й, докато прекосявах бавно моравата.
Джени погледна към мен, но не каза нищо. Само се усмихна многозначително, сякаш знаеше някаква тайна. Двамата с Нана участвахме в нейните упражнения, които включваха основните положения на метода „Сузуки“. За да се включим, леко променихме метода. Родителите бяха част от упражненията, но наистина си струваше. При метода „Сузуки“ се полагаха големи усилия, за да се избягва съперничеството и негативните последствия. Родителите биваха съветвани да прослушат безброй записи и да присъстват на уроците. Аз лично съм посещавал повечето от уроците й. Нана покриваше останалите. По този начин двамата изпълнявахме двойната роля на „домашен учител“.
8
Прочута японска цигуларка, дебютирала единайсетгодишна в Нюйоркската филхармония. — Б.пр.