— Вече си бием главата в стената, така ли? — промърмори Сампсън, после лукаво се ухили. — Бюрократи! Проблеми с началството ли имаш? И защо работиш толкова до късно? Не се ли занимаваш още с ориентацията или както там го наричат?
Разказах му накратко за отвличането на Елизабет Коноли, след това заговорихме за по-приятни неща. За Били и Джамила, за съблазънта на романтиката, за последния роман на Джордж Пеликанос11, за един детектив, който се срещаше с партньора си — хубава жена, и си мислеше, че никой не знае. Но всички знаехме. Беше отново както в добрите стари времена, когато двамата със Сампсън бяхме заедно. Липсваше ми работата с него. Което пък ме наведе на следващата мисъл: трябваше да измисля някакъв начин, за да го примамя във ФБР.
Едрият мъж се покашля.
— Има нещо, което исках да ти кажа — започна колебливо той. — Истинската причина, заради която дойдох тази вечер.
Повдигнах вежди.
— О, и какво е то?
Очите му избягваха погледа ми.
— Малко ми е трудно, Алекс.
Приведох се напред. Сега вече изцяло бе завладял вниманието ми.
Тогава Сампсън се усмихна и аз разбрах, че каквото и да искаше да сподели с мен, беше нещо хубаво.
— Били е бременна — изтърси той, след което се засмя с най-плътния си и дълбок глас. В следващия миг Джон скочи от шезлонга, сграбчи ме в мечешката си прегръдка и едва не ме задуши. — Ще ставам баща!
23.
— Ето че отново потегляме, скъпа моя Зоя — заговорнически прошепна Слава. — Между другото, изглеждаш много представително. Направо идеално за днес.
Двойката не се отличаваше от останалите заможни американци, тълпящи се в търговския център „Прусия“. Беше „вторият по големина в Америка“ според рекламните надписи, разположени на всички входове. Но причината за популярността на търговския център беше друга: алчни купувачи прииждаха тук от околните щати, защото в Пенсилвания нямаше данъци върху дрехите.
— Тези хора изглеждат толкова богати. Всичко им е точно — отбеляза Слава. — Не мислиш ли? Чувала ли си израза „всичко да ти е точно“? Американски е, жаргонен.
Зоя се изсмя злобно.
— Е, само след час, като си свършим работата тук, ще видим колко им е „точно“ всичко! Страхът им се таи под доволните им физиономии. Също като всички в тази прогнила и разглезена страна, и те се страхуват от сенките си. Особено от болката, дори от съвсем малко неудобство. Не го ли виждаш по лицата им, Слава? Те се боят от нас. Само дето просто още не го знаят.
Слава огледа главния комплекс, доминиран от магазините на „Нордстрьом“ и „Нойман Маркъс“. Навсякъде се виждаха надписи, рекламиращи тийнейджърските списания „Рок енд Шоп Тур“. Междувременно тяхната мишена си купи кутия с бисквити за петдесет долара от „Нойман“. Удивително! След това си купи нещо също толкова абсурдно, наречено „Червено, бяло и синьо куче“, с безумно висока цена.
Глупави, глупави хора. Да си водят дневник за някакво куче, помисли си Слава. Тогава видя отново мишената — излизаше от „Скечърс“, следвана от двете си малки деца.
Всъщност в момента тя им се стори малко неспокойна. Защо ли? Може би се боеше, че ще я разпознаят и ще трябва да дава автографи или да си бъбри любезно с феновете си. Цената на славата, а?, ехидно отбеляза Слава. Сега тя се движеше забързано, водейки малките си скъпоценни отрочета към „Дик Кларкс Америкън Бандстенд Грил“, вероятно за обяд или просто да избягат от тълпата.
— Дик Кларк е дошъл от Филаделфия — заяви Слава. — Знаеше ли го?
— На кого, по дяволите, му пука за Дик Кларк, Дик Трейси или за останалите шибаняци? — изсумтя Зоя и тупна с юмрук мускулестата ръка на спътника си. — Престани с тъпите си игрички. От тях ме заболява глава. Откакто те срещнах, съм изгълтала поне милион хапчета за главоболие.
Мишената изцяло отговаряше на описанието, дадено им от посредника: висока и руса ледена кралица, изцяло погълната от себе си. Но също и готина до последната подробност, помисли си Слава. И това не бе изненадващо. Тя беше купена от един клиент, който се наричаше Художествения директор.
11
Американски писател, роден през 1957 г. във Вашингтон. Преди да започне да пише, работи като готвач, мияч на чинии, продавач на обувки и електроника, барман. Издава първия си роман през 1992 г., автор е на 12 криминални романа, чието действие се развива във Вашингтон. — Б.пр.