— Предупредих те да не ме караш да идвам — рече Вълка, но се усмихваше широко, сякаш бе изрекъл нещо много смешно. Йежи също се усмихна. От една година двамата бяха бизнес партньори — доста дълго време някой да изтърпи Йежи.
— Идваш съвсем навреме!
— Какъв късметлия съм — промърмори Вълка, докато влизаше в дневната. Мигом му се прииска да си запуши носа. Апартаментът бе невероятно мръсен — осеян с кутии от пици, мазни пликове от сандвичи, празни картонени — кутии от мляко и десетки, може би стотици стари броеве на „Новое русское слово“, най-тиражния рускоезичен вестник в Съединените щати.
Вонята на развалена храна беше достатъчно отвратителна, но още по-непоносим бе самият Йежи, който винаги дъхаше на салам, престоял на слънце. Ученият мъж поведе госта си към спалнята, която бе свързана с дневната. Обаче се оказа, че не беше спалня, а нещо като лаборатория на изключително неорганизиран човек. Върху грозния мръснокафяв килим на пода бяха разхвърляни кутии с компютърни процесори, захранващи блокове, хард дискове, дънни платки.
— Ти си свиня — заключи Вълка и отново се засмя.
— Но много умна свиня — отбеляза Йежи.
В средата на стаята бе поставено голямо бюро. Три плоски екрана оформяха полукръг около разкривен стол. Зад екраните се виждаше истинска плетеница от кабели. Имаше само един прозорец с постоянно спуснати щори.
— Сайтът ти вече е напълно защитен — похвали се Йежи. — Абсолютно, на сто процента. Никакви издънки не са възможни. Точно както на теб ти харесва.
— А аз си мислех, че и досега е бил защитен — вметна Вълка.
— Е, сега е още по-защитен. В наши дни човек никога не може да е достатъчно сигурен. Ще ти кажа и още нещо — завърших последната брошура. Класика, истинска класика!
— Да, само с три седмици закъснение.
Йежи сви кокалестите си рамене.
— И какво от това? Почакай само да видиш работата ми. Гениална е. Можеш ли да разпознаеш гения, когато го срещнеш? Това е гениално.
Вълка огледа страниците, преди да каже нещо на новоизлюпения гений пред себе си. Брошурата бе отпечатана върху лъскава хартия на цветния лазерен принтер, марка „Хюлет Пакард“. Цветовете бяха наелектризиращи. Корицата изглеждаше идеално. Макар и с една причудлива елегантност, сякаш човек гледаше каталог на „Тифани“. Тя със сигурност не приличаше да е създадена от някой, който живее в подобна дупка.
— Казах ти, че момичетата с номера седем и седемнайсет вече не са с нас. Всъщност са мъртви — рече накрая Вълка. — Нашият млад гений е забраван, така ли?
— Подробности, подробности — махна пренебрежително Йежи. — Като заговорихме за това, ти ми дължиш петнайсет хиляди долара в брой за доставката. Това може да се смята за доставка.
Вълка бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади един „Зиг Зауер 210“. Застреля Йежи между очите. След това, за майтап, застреля и Айнщайн между очите.
— Струва ми се, че и ти вече не си сред нас, господин Титов. Подробности, подробности.
Вълка седна пред лаптопа и записа върху компактдиск каталога за продажбите. После унищожи компютъра и взе диска със себе си. Прибра също и няколко броя на „Новое русское слово“, които бе пропуснал. Щеше да изпрати екип да се отърве от тялото, а по-късно да изгори и цялата тази воняща дупка. Подробности, подробности.
26.
Онази сутрин пропуснах часовете по „Техники при ареста“. Реших, че навярно знам по предмета много повече от преподавателя. Вместо това се обадих на Мони Донъли и й казах, че имам нужда от цялата й информация за търговията с бели робини, която можеше да има връзка със случая „Бялото момиче“. Особено ме интересуваше дейността на канала в САЩ напоследък.
По-голяма част от аналитиците на Бюрото се помещаваха в отделна сграда на шестнайсет километра от Куонтико, но Мони имаше офис в сградата на самата Академия. След по-малко от час тя стоеше на прага на моя спартански кабинет. Подаде ми два диска. Изглеждаше доволна от себе си.
— Това би трябвало да ангажира вниманието ти за известно време. Съсредоточила съм се само върху привлекателни бели жени. Неотдавнашни отвличания. Разширила съм кръга на разследване до търговския център — собственик, служители, съседите в Бъкхед. Направила съм ти копие от докладите на полицията и Бюрото относно разследванията. Всичко, за което ме помоли. Подготвил си домашното си, така ли е?