— Още съм новак в играта. Старая се да работя колкото се може по-добре. Нима това е толкова необичайно тук, в Куонтико?
— Всъщност да. Особено за агенти, които идват при нас от полицейски управления или от военни поделения. Обикновено те предпочитат оперативната работа.
— Аз също я обичам — признах на Мони, — но не и преди да стесня кръга. Благодаря ти за материалите, изобщо за всичко.
— Знаеш ли какво говорят за теб, доктор Крос? — изненадващо попита тя. — Че си нещо като ясновидец. С голямо въображение, може би дори с необичайна дарба. Можеш да мислиш като убиец. Тъкмо заради това те включиха в случая „Бялото момиче“ още от самото начало на разследването. — Мони продължаваше да стои на прага. — Слушай, ако ми позволиш, ще ти дам един съвет, макар да не си ме молил. Не бива да обръщаш внимание на Гордо Нуни. Той взема прекалено на сериозно малките си игрички по ориентация. Освен това поначало е от лошите момчета. А има и връзки.
— Ще го запомня — кимнах. — Значи все пак има и добри момчета?
— Абсолютно. Сам ще се увериш, че повечето от агентите наистина са надеждни. Добри хора, най-добрите. Е, това е, успешен лов! — завърши Мони. После ме остави да чета. Предстоеше ми много, много четене.
Започнах с две отвличания, извършени в Тексас, за които мислех, че може да имат връзка с онова в Атланта. Но още докато четях детайлите, кръвта ми кипна. Мариан Норман, двайсетгодишна, бе изчезнала в Хюстън на 6 август 2001 г. Заедно с приятеля си от колежа обитавали малка вила, собственост на баба й и дядо й. Мариан и Денис Търкъс щели да завършат през есента и възнамерявали да се оженят през пролетта на 2002 г. Според всичките им познати и приятели, те били най-добрите деца в света. Никой не е виждал, нито е чувал нещо за Мариан след онази августовска нощ. На 30 декември същата година Денис Търкъс опрял дулото на револвера до слепоочието си и се самоубил. Оставил писмо, в което казвал, че не може да живее без Мариан, че животът му свършил, когато тя изчезнала.
Вторият случай се отнасяше за петнайсетгодишно девойче, избягало от дома си в Чилдърс, Тексас. Ейдриън Тулети била похитена от един апартамент в Сан Антонио, където живеела заедно с още три момичета. Всички се занимавали с проституция. Съседите съобщили, че са видели подозрително изглеждаща двойка — мъж и жена, които влезли в сградата в деня, в който Ейдриън изчезнала. Един от съседите помислил, че може да са родителите на момичето, дошли да отведат дъщеря си у дома, но оттогава никой не бе видял или чул нещо за нея.
Дълго гледах снимката й — тя беше хубава блондинка и би могла да мине за една от дъщерите на Елизабет Коноли. Родителите й бяха учители в начално училище в Чилдърс.
Този следобед получих още лоши новини. Една модна дизайнерка — Одри Мийк, е била отвлечена от гаража на търговския център „Прусия“ в Пенсилвания. Двете й малки деца били свидетели на похищението. Тази част от информацията ме изуми. Децата бяха казали в полицията, че похитителите са били двама — мъж и жена.
Започнах да се подготвям за пътуване до Пенсилвания. Обадих се на Нана и както никога, тя прояви разбиране. След което получих съобщение от офиса на Нуни. Нямаше да замина за Пенсилвания. Трябваше да се явя в часовете си.
Решението очевидно идваше от горе и аз не разбирах какво ставаше. А може би не биваше да разбирам.
Може би всичко това беше някакъв изпит?
27.
Знаеш ли какво говорят за теб, доктор Крос? Че си нещо като ясновидец. С голямо въображение, може би дори с необичайна дарба. Можеш да мислиш като убиец. Това бяха думите, които Мони Донъли ми каза същата сутрин. Но ако това беше истина, защо бях отстранен от случая?
Същия следобед отидох на училище, но бях разсеян и ядосан. Измъчваха ме угризения: Какво правех във ФБР? В какво се превръщах? Не исках да се боря със системата, но бях поставен в невъзможна позиция.
На следващата сутрин трябваше да се подготвя за часовете по „Законност“, „Престъпления на белите якички“, „Нарушение на човешките права“, „Упражнения по стрелба“.
Бях сигурен, че курсът по „Нарушение на човешките права“ е много интересен, но някъде там имаше две изчезнали жени — Елизабет Коноли и Одри Мийк. Може би едната или и двете все още бяха живи. Навярно можех да помогна да бъдат намерени — ако наистина бях толкова дяволски надарен.
Тъкмо довършвах закуската си, седнал до кухненската маса в компанията на Нана и котката Роузи, когато чух тупването на сутрешния вестник върху верандата.