Выбрать главу

Чух вратата зад мен да се отваря и се обърнах. Набит мъж с посивяла коса и гневно изражение стоеше на прага.

— Аз съм Лорънс Липтън — излая той. — За какво, по дяволите, е всичко това?

95.

— За какво, по дяволите, е всичко това? — повтори Липтън от прага с гръмогласен тон и заплашителен вид. Говореше ми, сякаш бях амбулантен търговец, когото отпъждаше от двора си. — Предполагам, са ви казали, че имам много важно заседание. Какво иска ФБР от мен? И защо да не може да почака? Защо не сте си направили труда да си запишете час?

Имаше нещо в държанието му, което не се връзваше. Той се опитваше да се представи за печен и твърд, но мисля, че не беше. Просто бе свикнал да прегазва по-слабите бизнесмени. Беше облечен в измачкана синя риза с фирмена вратовръзка, панталони на тънки райета, меки кожени обувки и тежеше най-малко двайсет килограма над нормата. Какво общо би могъл да има този мъж с Вълка?

Погледнах го и казах:

— Става въпрос за отвличане, за убийство. Искате ли да поговорим за всичко това тук, в приемната, Стърлинг?

Лорънс Липтън пребледня. Нафуканият му вид изведнъж се стопи.

— Влезте вътре — рече и отстъпи назад.

Последвах го в помещение, разделено на клетки с ниски прегради, където работеха чиновници. Дотук нещата се развиваха по план. Но интересното тепърва предстоеше. Липтън можеше да се окаже много „по-мек“, отколкото очаквах, само дето имаше влиятелни връзки в Далас. Офисът му се намираше в най-богатата търговска част на града.

— Аз съм господин Потър — представих се, докато вървяхме по коридор, чиито стени бяха покрити с тапети. — Или поне изпълнявах ролята на господин Потър последния път, когато разговаряхме в „Леговището на Вълка“.

Липтън не се обърна, не отговори. Влязохме в облицован с дървена ламперия кабинет и той затвори вратата. Просторната стая беше с високи прозорци, от които се откриваше панорамна гледка. Върху високата закачалка до вратата се виждаше колекция от спортни шапки с автографи на „Далас Каубойс“ и „Тексас Рейнджърс“.

— Все още не разбирам за какво е всичко това, но ви давам точно пет минути, за да ми обясните — рязко заяви той. — Струва ми се, че не знаете с кого разговаряте.

— Всъщност знам отлично. Вие сте най-големият син на Хенри Липтън. Женен сте, имате три деца и хубава къща в Хайланд Парк. Освен това сте замесен в отвличания и убийства и от няколко седмици ви наблюдаваме отблизо. Вие сте Стърлинг и аз искам да разберете едно нещо: всичките ви връзки, а и тези на баща ви, няма да ви помогнат! От друга страна, бих искал да защитя семейството ви, доколкото е възможно. Но това ще зависи от вас. Не блъфирам. Това е федерално престъпление, а не местно.

— Ще се обадя на адвоката си — процеди Лорънс и посегна към телефона.

— Имате това право. Но ако бях на ваше място, не бих го сторил. Не би било разумно.

Тонът ми възпря Липтън. Ръката му се отдръпна от телефона и се отпусна върху бюрото.

— Защо? — попита той.

— Не ми пука за вас — отвърнах. — Вие сте замесен в убийство. Но видях децата ви и съпругата ви, докато наблюдавахме вашата къща. Вече разговаряхме с вашите съседи и приятели. Когато ви арестуваме, семейството ви ще бъде в опасност. Ние можем да ги защитим от Вълка.

Вратът и лицето на Липтън почервеняха и той избухна:

— Какво, по дяволите, ви става? Да не сте полудели? Аз съм уважаван бизнесмен. Никога досега в живота си не съм отвличал или наранявал някого! Това е лудост!

— Вие сте давали заповедите. Парите са идвали при вас. Господин Потър ви изпрати сто двайсет и пет хиляди долара. Или по-скоро ФБР го направи.

— Ще се обадя на адвоката си! — изкрещя Липтън. — Това е нелепо и обидно! Не съм длъжен да понасям подобно отношение от когото и да било!

Свих рамене и го погледнах в очите.

— В такъв случай избирате възможно най-лошия път. Този офис ще бъде незабавно претърсен. След това и къщата ви в Хайланд Парк. Както и домът на родителите ви в Кеслър Парк. Също и офисите на баща ви. Няма да подминем и тези на съпругата ви в Музея по изобразително изкуство.

Въпреки това той грабна телефона. Видях, че ръката му трепери. После прошепна:

— Да ви го начукам, мръсници!

Извадих радиостанцията и заговорих:

— Претърсете офисите и къщите. — Обърнах се към Липтън: — Вие сте арестуван. Сега можете да се обадите на адвоката си. Кажете му, че ще бъдете отведен в офиса на ФБР.