Подминах сарказма му. И бездруго не го биваше особено да се преструва.
— Знаеш, че можем да конфискуваме документацията на компанията на баща ти и да я затворим. Освен това той навярно също е мишена за Вълка. Ние не искаме да нараним членове на семейството ти. Ако, разбира се, баща ти също не е замесен във всичко това — добавих.
Лорънс поклати глава, но продължи да гледа в пода.
— Той никога не се е замесвал в нещо нередно.
— Точно това чувам постоянно. Преди броени дни четох доста за теб и семейството ти. Стигнах чак до студентските ти години в Тексас. Бил си замесен в две сбивания в Остин, в две изнасилвания на приятелки. Нито един от случаите обаче не е стигнал до съда. Тогава баща ти те е спасил. Този път това няма да стане.
Лорънс Липтън не отговори. Очите му бяха безжизнени и той приличаше на човек, който не бе спал от дни. Синята му риза беше измачкана, подгизнала от пот под мишниците. Косата му бе влажна, покрай бакенбардите му се стичаха струйки пот, които попиваха в яката на ризата. Кожата под очите му бе подпухнала и придобила морав оттенък, който изпъкваше по-силно на ярката светлина в залата за разпити.
— Не искам семейството ми да пострада — рече накрая той. — Не замесвайте баща ми в тази история. Осигурете му закрила.
— Добре, Лорънс — кимнах аз. — Откъде да започнем? Готов съм да поставя семейството ти под полицейска защита, докато го заловим.
— А после? Това няма да спре с него.
— Ще защитим семейството ти.
Липтън въздъхна дълбоко, после рече:
— Добре, аз съм човекът с парите. Аз съм Стърлинг. Може би ще успея да ви отведа при Вълка. Но искам писмени обещания. Много обещания!
98.
Отново се носех към най-дълбоката тъмнина, привличан от нея, както останалите хора — от светлината. Не спирах да мисля за Елизабет Коноли, която все още не бяхме открили, и се страхувах, че вече е мъртва.
Бащата на Липтън го посети два пъти и двамата плакаха заедно. Позволиха на госпожа Липтън да се види със съпруга си. Последваха още сълзи сред членовете на семейството и повечето от емоциите изглеждаха искрени.
Намирах се в стаята за разпити със Стърлинг. Часът беше малко след три през нощта. Бях готов да остана и до по-късно, за да се добера до информацията, от която се нуждаех. Вече бяха уточнени още някои подробности с адвокатите му.
Около два часа, след като повечето адвокатска работа бе приключила, с Липтън отново седнахме да говорим. В стаята бяха и двама старши агенти от офиса ни в Далас. Задачата им бе единствено да си водят бележки и да записват разговора на магнетофон.
Това беше моят разпит.
— Как се забърка с Вълка? — попитах Лорънс, след като отново подчертах загрижеността си за семейството му. Той изглеждаше по-съсредоточен, отколкото преди няколко часа. Усетих, че от плещите му бе паднал голям товар. Вината, предателството към семейството, особено към баща му, сякаш се бяха поуталожили след срещите. От университетските архиви ставаше ясно, че той е бил умен, но объркан и труден студент. Проблемите му винаги са били свързани със сексуалната му обсебеност, но изобщо не е бил лекуван. Лорънс Липтън просто не беше нормален.
— Как се забърках? — повтори той, сякаш сам си задаваше този въпрос. — Разбираш ли, винаги съм имал слабост към малки момичета — дванайсет-тринайсетгодишни, а и по-малки. В наши дни спокойно можеш да си ги осигуриш. А интернет предостави нови източници.
— За какво? Бъди максимално конкретен, Лорънс.
Той сви рамене.
— За ненормалници като мен. Сега всеки може да получи това, което иска и когато го иска. А аз знам как да се ровя за мръсните сайтове. Отначало се задоволявах само със снимки и филми — особено ми харесваха заснетите на живо.
— Намерихме някои от тях в офиса и в дома ти.
— Един ден при мен дойде непознат мъж. Влезе в офиса направо, също като теб.
— За да те изнудва ли?
Липтън поклати глава:
— Не, не… Каза, че искал да знае какво желая в действителност. Ставаше дума за сексуални обекти. И че ще ми помогне да ги получа. Аз го изхвърлих. Но на следващия ден той се върна, беше записал всичко, което съм купувал от интернет. „И така, кажи какво желаеш наистина?“ — отново ме попита. Аз исках малки момичета. Хубави, отворени, без никакви задръжки. Той ми осигуряваше по две или три на месец. Точно такива, за каквито си фантазирах. Цвят на косата, форма на гърдите, размер на обувките, с лунички — всичко, за каквото копнеех.