— Какво ставаше с момичетата? Убиваше ли ги? Трябва да ми кажеш.
— Аз не съм убиец. Обичах да гледам как момичетата се опитват да се измъкнат. Някои успяваха. С други се забавлявахме, после ги освобождавах. Те не знаеха кой съм аз, нито откъде съм.
— Беше ли доволен от сделката?
Липтън кимна и очите му светнаха.
— Много! През целия си живот бях мечтал за подобно нещо. Действителността беше хубава като фантазиите ми. Разбира се, всичко си имаше цена.
— Така ли се обвърза с Вълка?
— О, да, накрая се запознах с него. Поне мисля, че е той. Отначало изпращаше свой пратеник в офиса ми. Но след това дойде да ме види. Като човек е доста стряскащ. Бил от Червената мафия, така ми каза. Стана дума и за КГБ, но не знам какви са връзките му с тях.
— Какво искаше от теб?
— Да участвам в бизнеса заедно с него, да му стана партньор. Нуждаеше се от опита и познанията на моята компания в областта на компютрите и интернет. Сексклубът беше само странична дейност. Той се занимаваше с изнудване, пране на пари, фалшифициране на банкноти. Клубът беше моя територия. След като сключихме споразумението, аз започнах да търся богати извратени типове, които искаха да сбъднат мечтите си. Ненормалници, които бяха готови да похарчат шестцифрени суми, за да си купят роб — без значение мъж или жена. Понякога имаше конкретен обект, а понякога само физически тип. После правеха с него или с нея каквото си пожелаят.
— А защо Вълка се интересуваше от подобен бизнес?
— Клубът му беше нужен, защото искаше да привлече много богати и влиятелни мъже. Вече имахме един сенатор от Западна Вирджиния. Вълка кроеше големи планове.
— В Далас ли живее този мистериозен руснак? Ще трябва да ми помогнеш, ако искаш и аз да ти помогна.
Лорънс поклати глава:
— Не е оттук, не живее в Далас. Нито пък в Тексас. Той е като призрак.
— Но все пак знаеш къде е той?
Липтън се поколеба, ала накрая заговори:
— Той не подозира, че знам. Умен е, но не е спец с компютрите. Веднъж го проследих. Беше сигурен, че съобщенията му са добре защитени, но аз разбих паролата. Трябваше да се подсигуря, в случай че започне да ме изнудва.
Тогава Стърлинг ми каза къде смята, че ще мога да открия Вълка. Както и кой е той. Ако можех да вярвам на думите му, вече знаех името, което Паша Сорокин използваше в Съединените щати.
То беше Ари Манинг.
99.
Седях в луксозната капитанска кабина на яхтата в крайбрежния канал, близо до милионерската зона в Лодърдейл, Флорида. Дали бяхме близо до Вълка? Имах нужда да вярвам, че сме на прав път. Стърлинг ми се бе заклел, че ми казва истината, а той нямаше причина да ме лъже. Точно обратното, трябваше да ми помогне, ако искаше да спаси семейството си.
Тук идваха доста туристи на разходка с моторни лодки, така че реших, че няма да ни забележат веднага. Освен това започваше да се стъмва. Подминахме няколко къщи, повечето построени в средиземноморски или португалски стил, а от време на време се мяркаха и постройки в джорджийски колониален стил — белег за „северни пари“. Предупредиха ни да действаме с кадифени ръкавици, за да не нарушим спокойствието на богатите обитатели на района, което, ако трябваше да бъдем честни, нямаше да е възможно.
На борда на яхтата с мен беше Нед Махони и два от специалните му щурмови отряда. Обикновено Махони не присъстваше лично по време на акциите, но след случая в Балтимор директорът бе променил тази практика. ФБР трябваше да разполага с повече власт по време на операциите.
Докато приближавахме с яхтата към кея, наблюдавах през бинокъла си голямата крайбрежна къща. На пристана върху вълните се полюшваха закотвени няколко скъпи яхти и бързоходни моторни лодки. Бяхме се снабдили с архитектурния план на къщата и бяхме узнали, че е била купена преди две години за двадесет и четири милиона долара. Не нарушавайте ничие спокойствие.
В имението, принадлежащо на Ари Манинг, се вихреше голямо парти. Според Стърлинг, той беше Паша Сорокин, Вълка.
— Както изглежда, всички се забавляват — обади се Махони откъм палубата. — Човече, обичам хубавите купони — храна, музика, танци, шампанско.
— Да, готино е. А неканените гости дори още не са се появили — отвърнах аз.
Ари Манинг бе известен в Лодърдейл и Маями с партитата, които устройваше — понякога два пъти седмично. Екстравагантните купони бяха прочути с изненадите си: специални гости — като треньорите на „Маями Долфинс“ и „Маями Хийт“; рок звезди и комедийни актьори от Лае Вегас; политици, дипломати и посланици, дори високопоставени лица от Белия дом.